Определение № 628 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5062/2013 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], П., представлявано от управителя С. В. П. чрез адв. С. Й. Б. от АК - П. срещу определение № 950/08.04.2013 г., постановено по частно гражданско дело № 364/2013 г. от Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав. Частната жалба е подадена в срок и от легитимна страна, но срещу акт, изключен от касационен контрол. Съставът на апелативния съд е потвърдил определение на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по чл. 438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. В случая, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл с окончателен съдебен акт. Той не е въззивна инстанция по спора, за да подлежат определенията, с които потвърждава преграждащите определения на първата инстанция, на касационна проверка по чл. 274, ал. 3 ГПК. В случая, приложими са разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК, които не са загубили значение при действието на ГПК от 2007 г., както последователно се приема и в трайно формираната практика на Върховния касационен съд. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство, прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът