Определение № 4291 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на В. К. Д. и Д. Х. Д. от гр. Бургас, чрез адв. П. Чернокожева, за изменение на решение №1420 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело №10161/2024г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, в частта за разноските. В молбата се навеждат доводи, че с решението си съдът ги е осъдил да заплатят на ответника в касацията Д. О. П. направените касационното производство разноски, но тъй като отменения с първоинстанционното съдебно решение административен акт не се явява благоприятен за тях, то те не следва да носят тежест за направени по делото разноски. Иска се изменение на решението, като отпадне диспозитива за тяхното осъждане. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни не изразяват становище по молбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело №10161/2024г. по описа на ВАС, се е развило по две касационни жалби – първата от Служба по геодезия, картография и кадастър — гр. Бургас, и втората от В. К. Д. и Д. Х. Д.. Тъй като с решението по делото касационните жалби са приети за неоснователни и обжалваното с тях първоинстанционно решение е оставено в сила, съгласно правилата на процеса, касаторите са били осъдени да заплатят на ответника в касацията Д. О. П., направените от него разноски по делото. Аргументите развити в молбата за изменение на решение №1420 от 17.02.2025г. по адм. дело №10161/2024г. на ВАС, в частта му, в която молителите са били осъдени да заплатят на ответника в касацията направените от него разноски, биха били основателни, но в случай, че те не са податели на касационна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. След като с касационната си жалба В. К. Д. и Д. Х. Д. са инициирали образуване и развитие на касационното производство, то при негативно за тях решение и при своевременно и доказано искане на ответника в касацията за присъждане на направените от него разноски, в тяхна тежест е да му ги заплатят заедно с другия касатор в условията на солидарна отговорност. По изложените съображения искането на В. К. Д. и Д. Х. Д. за изменение на решение №1420 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело №10161/2024г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,