Определение № 9373 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Р. С. Й. от гр. София, чрез адв. Пеков, срещу Определение №22660 от 01.07.2025г. по адм. дело №4590/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата и против писмо изх. №1023-21-341#1 от 13.03.2025г. на Директор на ТП на НОИ – София град, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на осигуреното лице и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че подписаното от посочения Директор писмо има само уведомителен характер, а Й. е следва да оспори акта, с който и е било отказано изплащане на обезщетение от ДОО. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В случая Й. е сезирала с молба от 28.02.2025г. „ТД на НОИ – София град“, като е поискала, ако се приеме, че осигурителните и права са били прекъснати, то същите да бъдат възстановени. Посочила е, че е получила разопреждане №О-21-999-00-0002732663 от 30.01.2025г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град, с което е и отказано изплащане на обезщетение по болничен лист №Е20243767746 от 20.01.2025г., издаден и от лекуващ лекар в БПЛР- Банкя-ВМА. Видно е от съдържанието на разпореждането, че като основание там е посочено, че във връзка с извършена проверка на осигурителя „Кансалт пропърти“ ЕООД, последващо е прието, че Й. няма осигурителни права. В преписката са налице и Констативни протоколи от проверки с дата 27.11.2024г., а преди това и от 16.08.2022г., както и издадени на осигурителя Задължителни предписания от 16.08.2022г., с койито е наредено да се заличат подадените данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО, вкл. и за Р. Й. за периода 02.12.2021г. до 31.12.2021г., а от осигуреното лице са изискани сведения по реда на чл.44-46 АПК. В акта от 27.11.2024г. е посочено, че са издадени и последващи задължителни предписания до същия осигурител за заличамане на подадедените от него данни за Й. и за периода 01.01.2022г. – 31.10.2024г. При тази фактическа обстановка се установява, че са налице от една страна актове – задължителни предписания, издадени от контролен орган в ТП на НОИ – София град, с които е разпоредено заличаване на подадените за работещата при осгиурителя „Кансалт пропърти“ЕООД Й., тъй като е прието, че лицето реално не е извършвало трудова дейност в това време, за което е подлежало на задължително осигуряване. В тази връзка с разпореждането от 30.01.2025г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите е формиран извод, че на Й. не се дължи обезщетение, тъй като тя не е осигурено лице. При това положение защитата на лицето се осъществява чрез оспорване на издадените и за нея(като осигурено лице) актове – задължителни предписания, респ. разпореждане за отказ от изплащане на обезщетение от фондовете на ДОО. Следва да се посочи за пълнота, че по отношение разпоредените промени в данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, актовете които ги допускат, имат пряко и непосредствено действие по отношение както на осигурителя, така и по отношение на осигурените лица. Т.е. засяга се и осигурително правоотношение на Й., независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Или изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган – осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган – осигурено лице, поради което осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни. С оглед на това те имат и право на жалба. Или пътят на защита на Й. за „възстановяване“ на осигурителни и права, касателно правната и връзка с този осигурител, е чрез оспорване по съответния за това ред на издадените задължителни предписания, които разпореждат заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за нея, респ. обжалване и на издаденото и разпореждане на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град, с което е и отказано изплащане на обезщетение по болничен лист, в мотивите на което също са направени идентични констатации за това, че тя не е била осигурено лице за периода. При оспорване на този акт, тези въпроси също могат да се поставят за разглеждане, при положение, че актовете на контролните органи на ТП на НОИ – София град за заличаване на подадените за нея данни от този осигурител не са и били съобщени. С оглед на изложеното писмото на Ръководителя на ТП на НОИ София-град, с което Й. е била уведомена подробно за създалата се ситуация, не представлява годен за обжалване административен акт, тъй като с него не са засегнати по никакъв начин правата и законните интереси на лицето, а самият административен орган сам не се явява и компетентен по така направеното пред него искане да „възстанови“ осигурителните права на лицето. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 01.07.2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение