Определение № 7 от 03.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 3171/2017 г.

Производството е по чл.274,ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против Определение № 630 от 31.10.2017г. по ч.т.д.№ 2299/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството против Определение № 2162 от 29.06.2017г. по т.д.№ 3284/2017г. на САС, ТО, 11 състав. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че по отношение обжалваемостта на определението на САС е приложима разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК – на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда развитието им. Твърди се, че постановеното от САС определение, с което е потвърдено разпореждането за СГС за връщане на касационната жалба на дружеството срещу решението по в.гр.д.№ 13252/2016г. на ІІ А въззивен състав, има характер на акт по чл.274,ал.3 ГПК, поради което по отношение на него е допустим частният касационен контрол. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да остави без разглеждане частната касационната жалба съставът, постановил обжалваното определение е посочил, че когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения /и съответно разпореждания/ са постановени от въззивен съд, проверката относно тяхната правилност, включително валидност и допустимост, се прави само от една съдебна инстанция, чието определение е окончателно. Когато са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд, а постановените от състав на Върховен касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Обосновано е, че с тези правила инстанционният контрол относно постановените за първи път от въззивния и касационния съд обжалваеми определения по чл. 274, ал. 1 ГПК се изчерпва, а хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е неприложима, т.к. тя касае определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи развитието на делото, а в случая потвърденото от САС разпореждане на СГС е постановено от него в качеството му на въззивен съд. Изводите в определението изцяло се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК /и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 50/2015 г. и в настоящата редакция/ предвижда двуинстанционен съдебен контрол на съдебните определения /съответно разпореждания/, които по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично предвидено в закона, и които са постановени за първи път от въззивен съд. След изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 7 юли 2015 г., функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивното производство, е разпределена между ВКС и апелативните съдилища според това, дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен и произнасянето по реда на чл.274,ал.2 ГПК е окончателно. Тези определения не попадат в категорията на тези по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС. Поради това правилен е изводът, че когато апелативният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на окръжен съд /респ. СГС/, действал като въззивна инстанция, което прегражда развитието на производството, неговото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Законосъобразно е прието и, че инстанционният контрол е изчерпан с произнасянето на САС. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: