Определение № 203 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 2062/2013 г.

Софийският районен съд е оспорил подсъдността на делото, което му е изпратил за разглеждане Силистренският районен съд. Спорът е за местна подсъдност и е възникнал във връзка с мястото, където е извършено или довършено административно нарушение (чл.59, ал.1 ЗАНН), изразяващо се в отказа на един от мобилните телефонни оператори да осъществи преносимост на номера на свой абонат към друг мобилен телефонен оператор. СилРС е съдът, в чийто район е подадено заявлението на абоната за преносимост на мобилния му телефонен номер, но според съда отказът за осъществяване на преносимостта е извършен там, където е седалището на отказалия мобилен оператор – в София, и където всъщност е местоизвършването на административното нарушение. СофРС на свой ред е сметнал за решаващо в случая мястото, където абонатът е подал заявлението си за преносимост – това било и мястото, където същият абонат е трябвало да получи положителен отговор на своето заявление, а вместо него получил отказ от мобилния телефонен оператор. Повдигналият спора за местна подсъдност съд се е позовал в подкрепа на разбирането и на практика на ВКС. Пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище в полза на СофРС и че СилРС е компетентният да разгледа делото. ВКС, като се основава на правомощията си по чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.44 НПК намери, че СофРС правилно е повдигнал спора за подсъдност и че СилРС е съдът, на който е подсъдно спорното дело. Щом мобилният телефонен оператор е санкциониран с наказателното постановление за неправомерния си отказ да изпълни едно свое задължение – т.е. за бездействието си, мястото на нарушението е там, „където е трябвало да се извърши дължимото действие” (опр. 36/99-І, Сб., с.204; също – 59/10-ІІІ); последното именно е преценено правилно от СофРС след анализ на правната уредба от значение за отношенията между мобилните оператори и техните клиенти. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение