Определение № 2893 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “8-ми март“ АД против определение № 1139 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 4679 по описа за 2022 г. на III ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството против решение № 10501 от 3.08.2021 г., постановено по гр. д. № 279 по описа за 2003 г. на 4-ти състав на Софийския апелативен съд, с изключение на жалбата против решението в частта, с която са разгледани искове на Ф. Б., К. Б. и А. Б./починали в хода на производството с конституирани правоприемници/. Според частния жалбоподател, за да остави касационната жалба без разглеждане, съставът на ВКС неправилно е приел, че се касае за решение, с което въззивният съд се е произнесъл по иск с цена до 5 000 лв. В конкретния случай цената на иска е над 5000 лв., тъй като се касае за един иск, предявен от всички съсобственици в един процес. Ето защо моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Върховния касационен съд. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Дружеството е подало касационна жалба срещу решение №10501 от 3.08.2021 г., постановено по гр. д. № 279 по описа за 2003 г. на 4-ти състав на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №23 от 22.07.2002 г. по описа за 1996 г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав. С първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати на Ф. Б. сума в размер на 15341,24 лв., на К. Б. сума в размер на 15341,24 лв., на А. Б. сума в размер на 7670,62 лева, на А. Б. сума в размер на 7670,62 лв., на Д. Д. сума в размер на 486,77 лв., на С. Д. сума в размер на 486,77 лв., на М.-Л. Д. сума в размер на 486,77 лв., на В. М. Е. сума в размер на 667,7 лв., на М. Л. Б. сума в размер на 666,90 лв., на А. М. Б. сума в размер на 666,90 лв., на Л. П. сума в размер 2429,84 лв., на В. П. сума в размер на 2432,25 лв., на П. Г. К. сума в размер на 25 лв., на М. Г. К. сума в размер на 25 лв., на А. Б. М. сума в размер на 1,60 лева, на Д. Б. Д. сума в размер на 1,60 лв., на М. Е. сума в размер на 723,30 лв., на Д. Е. сума в размер на 723,30 лева, на Н. А. сума в размер на 390,05 лв., на А. А. сума в размер на 390,05 лева и на В. В. Д. сума в размер на 6,33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесните имоти за периода 24.02.1992 г. - 08.03.1996 г. на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 08.03.1996 г. до окончателното й плащане. Присъдените суми съответстват на размерите на предявените искове съобразно молбата за увеличението им от 17.10.2000 г. При тези данни следва да се приеме, че с изключение на искове на Ф. Б., К. Б., А. Б. и А. Б. цената на останалите искове е под 5 000 лв. Касае се за субективно съединяване на искове, при които цената на всеки иск поотделно, определена съобразно чл.69, т.1 от ГПК, а не сборът от тях е меродавна както за родовата подсъдност, така и за възможността решенията по тези искове да се обжалват пред ВКС. В този смисъл е трайната и последователна практика, съдържаща се в определения № 238 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 345/2011 г. на III ГО, № 50021 от 20.02.2023 г. по гр. д. № 3318/2022 г. на I ГО, № 160 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 243/2012 г. на II ГО, № 40 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 1839/2009 г. на III ГО и много други. В обжалваното определение съставът на ВКС е пропуснал да констатира, че искът на А. Б. е с цена над 5 000 лв., поради което в тази част касационната жалба срещу въззивното решение е допустима. Ето защо определението, с което се оставя без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за присъждането на А. Б. на сума в размер на 7670,62 лв. трябва да бъде отменено. В тази част делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по допускането на касационната жалба. В останалите части определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение