Решение № 579 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 27543 от 17.08.2025 г. по адм. д. № 7173/2024 г. Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Т. Д. Г., гражданин на Руската федерация, против решение № 7216/25.06.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на руския гражданин. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Д. Г., гражданин на Руската федерация, чрез адв. С. Узунян. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител ст. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Д. Г., гражданин на Руската Федерация, против решение № 7216/25.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на руския гражданин. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а административният акт е издаден в съответствие с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Административен съд София – град е приел от фактическа и правна страна, че Т. Д. Г. е напуснал държавата си по произход на 31.04.2023 г. със самолет за Турция и е пристигнал в гр. София от Турция с автобус, като впоследствие на 26.06.2023 г. е подал молба за закрила. Първоинстанционният съд е подчертал, че анализът на изложените факти от руския гражданин по време на проведеното интервю, а и от събраните доказателства (повиквателна за задължителна военна служба и неявяването му за такава на 07.11.2024 г.), включително и ангажираните в първоинстанционното производство, дават основание да се направи категоричен извод, че спрямо него не е било осъществено преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, а още по-малко такова, което е основано на причина/и от изброените в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ. Според АССГ не са налице и предпоставките за предоставяне на лицето и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, тъй като в случая не се доказа наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, отговарящи на критериите на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не сочи като причина за напускането на държавата си по произход опасността да бъде наказан със смъртно наказание или екзекуция, или да бъде подложен на изтезание, или нечовешко и унизително отношение или наказание. Съдът акцентира, че жалбоподателят не е осъждан, спрямо него не са водени наказателни производства в държавата му по произход, и не е упражнявано каквото и да е насилие. Изведен е извод, че обосновано и при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото информацията в представените актуални справки за Руската Федерация не съдържа данни за безогледно насилие на територията на страната в резултат на международния въоръжен конфликт, в който участва, включително и за влошаване на обстановката до степен, която поставя в невъзможност официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки. Крайният извод на първоинстанционния съд е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт, поради което жалбата е отхвърлена. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон. Между страните е безспорно, че чужденецът Т. Д. Г. подлежи на редовна военна служба, която не е отбил и е призован да я отбие. Той е получил призовка за явяване във Военното окръжие, като е представил копие от нея заедно с текст на Задължения на подлежащите на военна служба с превод на български език (л. 64 – л. 69 от делото), а наред с тази призовка е получил още 5 – 6 неофициално връчени – «хвърлени под вратата» (стр. 4 от Протокола от интервюто, л. 109), към преписката са приложени копия на известия за доставяне (л. 70 – л. 75). Административният орган, а също и съдебният състав на АССГ изцяло са отхвърлили бежанската история за възможно преследване поради възгледите му срещу войната в Украйна, както и притесненията от мобилизация, за недостоверна, без да изследват ситуацията в страната на произход по тези въпроси, ограничавайки се само до това, че в Русия не съществува въоръжен конфликт. Бежанската история на жалбоподателя, обаче почива върху опасения от преследване, поради възгледите, които същият изразява, в това число и срещу войната в Украйна, както и поради страх от мобилизация, което по никакъв начин не е обсъдено в решението, не е събрана и информация относно това как в страната на произход властите се отнася с лица, които изразяват различни от официалната власт позиция срещу войната в Украйна. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, /например с Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент/. Това допълнително представлява основание за преценка дали в случая са налице условията на § 171 от Наръчника и че за лицето съществува реална опасност от преследване. От приетите доказателства е видно, че Т. Д. Г. не одобрява военните действия в Украйна и не желае да участва в тях, като сочи, че възможността за него да бъден принуден да участва против волята си във военни операции е съвсем реална възможност. Изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване във Военното окръжие и неявяването в указания срок, след като е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Няма спор, че Т. Д. Г. не се е явил във Военното окръжие, както на посочените дати, така и до настоящия момент. Отклоняването от наборна военна служба води до наказателна отговорност по чл. 328 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Също така, от представената справка за актуалното положение в Русия № МД-02-558/14.10.2025 г. се установява, че след обявената частична мобилизация Руската дума приема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност от престъпления против военната служба, като в тази връзка се увеличават сроковете на наказание "лишаване от свобода". Предложено е да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт. Съгласно т. 169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 е посочено, че съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В настоящия случай жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения. В проведените интервюта той многократно заявява, че осъжда нападенията на Русия срещу Украйна, посочва също така, че в Украйна има приятели и не желае да воюва срещу тях. Пред първоинстанционният съд са ангажирани наред с това и доказателства, че родителите на чужденеца, както и двете му сестри са напуснали Русия и понастоящем живеят в България, където са си закупили жилище. Налице е и промяна на семейния му статус – съвместното фактическо съжителство с украинската гражданка А. Г., с която имат намерение да сключат брак. Свидетелката Г. заявява също така, че заедно с Т. Д. Г. редовно изпращат помощи за украинската армия. В административния акт на ДАБ не е анализиран федерален закон от 14.04.2023 г. № 127-ФЗ "За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация", където се приема, че на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване. Не са обсъдени § 169, § 170 и § 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. От данните в подадената до ДАБ молба и в проведеното интервю, е видно, че Т. Д. Г. осъжда политиката на агресия срещу Украйна и войната на Русия срещу Украйна, като не желае да воюва. От представените по делото доказателства се установява, че съществува реална възможност лицето да бъде мобилизирано и изпратен в зоните, където се провеждат военни действия. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, фактът, че молителят вече е бил повикан, за да бъде мобилизиран, на което не се е отзовал е сериозен признак за основателните му опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. Следователно, съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, при евентуалното му завръщане в държавата по произход. С оглед на горното, решението на АССГ следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени Решение № 7216/25.06.24 г. на председателя на ДАМ при МС на Република България и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане от адм. орган следва да се прецени, доколко Т. Д. Г. основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, по причина неговата националност– гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група – лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и е призовано за явяване във военния комисариат. Дали за него е налице преследване по см. на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се прецени приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От събраните доказателства следва да се прецени, дали за кандидата съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произход, да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. В този смисъл са данните за укази на президента на РФ, с които се призовават руските граждани, които са в резерва да преминат на военно обучение във въоръжените сили, промените в законодателството за завишаване на наказанията във връзка с призоваването за военно обучение и при неявяване и др. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, които административният орган следва да прецени при ново разглеждане, както е постановил административният съд. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика, относно понятията "основателни опасения", "преследване", "определена социална група". Съгласно чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би стояла възможността да бъде проведено допълнително интервю. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,