Определение № 83 от 29.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 802/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба на П. Н. Й. – П. срещу разпореждане на съдия-докладчик по внчд №642/2016г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК, за връщане на касационната жалба против обявеното по посоченото дело въззивно определение №704 от 26.02.2016г. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждане от 12.07.2016г. на Софийски градски съд, в пределите на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната в кореспондираща връзка с установения в чл.243, ал.1 - 7 от НПК регламент обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 от НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационния контрол. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem - чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 от НПК/. Атакуваното въззивно определение №704 от 26.02.2016г., по внчд №642/2016г., по описа на Софийски градски съд, с което в рамките на предписаната в чл.243 от НПК процедура, е потвърден обявения на основание чл.243, ал.5 от НПК акт на Софийски районен съд, не е от категорията на обжалваемите пред ВКС въззивни съдебни определения. Правната природа и юридически стабилитет на атакувания въззивен съдебен акт е последица от императивността на закона, и не може да бъде предмет на касационна инстанционна проверка. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за законосъобразно разпореждането от 12.07.2016г. на Софийски градски съд, с което е прието че въззивен акт №704/26.02.2016г., по внчд №642/2016г. не подлежи на контрол от ВКС, мотивирало го да върне жалбата на нейния подател като недопустима. Констатираните фактически данни корелират на визираните в чл.351, ал.4, т.3 от НПК процесуални предписания, поради което нормата правилно е приложена. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,