Решение № 764 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Е”АД, град С., подадена от пълномощника му адвокат С. Н., срещу определение №114 от 27.07.2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, І г.о. по гр. д. №4560/2008 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение №32 от 22.02.2008 год. на Софийския градски съд по гр. д. №2085/2007 г. и е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 23.05.2008 г. за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските. Ответникът по частната жалба М. Б. Б., град П., не е заявил становище. В обжалваното определение е посочено, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Тя е подадена на 11.04.2008 г., а съобщението за решението е получено на 10.03.2008 г. Частната жалба в частта и срещу определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение №32 от 22.02.2008 год. на Софийския градски съд по гр. д. №2085/2007 г., е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Работодател на ищеца по делото не е клонът на „Е”АД в град П. по смисъла на разпоредбата на §1, т.1 ДР КТ, а самото акционерно дружество със седалище в град С.. Срещу последното като работодател са уважени предявените от М. Б. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Съобщението за изготвяне на въззивното решение е връчено на жалбоподателя „Е”АД, град С., на 12.03.2008 г., а не на 10.03.2008 г. На 10.03.2008 г. е връчено съобщение на „Е”АД, клон П., който не е жалбоподател по делото, нито адресът му в град П. е би посочен като такъв за връчване на съобщения за работодателя. Касационната жалба е подадена от „Е”АД, град С., на 11.04.2008 г. Ето защо жалбата не е просрочена. Изложеното налага отмяна на определението на ВКС, І г.о. и връщането на делото за произнасяне по касационната жалба на „Е”АД, град С., срещу въззивно решение №32 от 22.02.2008 год. на Софийския градски съд по гр. д. №2085/2007 г. Частната жалба в частта и срещу определението, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането от 23.05.2008 г. за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските, е недопустима. Това е така, защото това разпореждане подлежи на двуинстанционно обжалване. С постановяването на определението от касационната инстанция за оставяне без уважение частната жалба срещу разпореждане от 23.05.2008 г. за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските е изчерпан процесуалният ред за контрол. Обжалваното определение в тази част е окончателно. При това положение подадената частна жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.