Решение № 622 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап.15, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. М., против Решение №448 от 14.11.2025г. по в. гр. д. №589/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 480 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5860/2024 г. по описа на Районен съд- Плевен е признато за установено, че А. И. В. дължи на А. Д. Р., ЕГН [ЕГН], Н. Е. Г., ЕГН [ЕГН], и М. Е. Г., ЕГН [ЕГН] /наследници на Е. Г. Й., ЕГН [ЕГН]/ сумата от 7182,44 лв., представляваща неизплатен договорен резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата главница, обезщетение за забава и лихва, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Районен съд- Плевен. В касационната жалба срещу така постановеното решение, с което искът срещу него е бил уважен, касаторът излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че не дължи претендираната сума поради липсата на изпълнение на договора по отношение на него от упълномощения адв. Е. Г., тъй като не е бил страна по образуваното съдебно производство и в негова полза не са били присъждани суми. Твърди, че от съдържанието на договора се налага изводът, че заплащането на адвокатско възнаграждение е било обвързано с краен положителен за него, а не за трето лице, изход на делото. Излага и доводи, че съдът неправилно не е обсъдил и уважил и възраженията му за прихващане на претендираната сума със заплатените от него на адв. Г. адвокатски възнаграждения за трите инстанции по делото и за изпълнителното производство, както и не е изследвал евентуалната нищожност на договора му с адв. Г. поради невъзможен предмет, тъй като не е бил собственик на автомобила- предмет на застрахователната претенция. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея А. Д. Р., ЕГН [ЕГН], Н. Е. Г., ЕГН [ЕГН], и М. Е. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. Х. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. С определение №2740 от 26.05.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието с формираната съдебна практика на разрешението, което е дал въззивният съд на въпроса за способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на договор и действителната обща воля на страните. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице практика на ВКС, обективирана в Решение №85 от 24.07.2015г. по гр. д. №1207/2014г., III г. о.; Решение №416 от 11.05.2016г. по гр.д. №2612/2015г., IV г. о.; Решение №77 от 04.04.2019г. по гр.д. 2632/2018г., IV г. о.; и цитираните в тях съдебни актове, която се споделя от настоящия състав на съда. В нея се приема, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При установяване на действителната обща воля на страните съдът следва да съобрази и прецени всички обстоятелства, които са от значение за изясняването на тълкуваното волеизявление, вкл. обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключването му; разменената кореспонденция във връзка с това; как са изпълнявани задълженията по него след сключването му и други, като обсъди всички писмени и гласни доказателства, установяващи същите. По касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. ответникът А. И. В. е упълномощил първоначалния ищец адв. Е. Г. от САК, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г., за осъществяване на процесуално представителство във връзка с предявен иск срещу „Д.- Общо застраховане“ ЕАД. В посоченото пълномощно и договор страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., за което документът представлява разписка, че е заплатено в брой, както и резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на делото, на основание чл.36, ал.4 от ЗА, в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/ след получаването им по посочената банкова сметка. От адв. Е. Г. от името на А. И. В., като пълномощник на И. И. Ц., била подадена искова молба с вх. № 90651/04.09.2020 г. на СГС против „Д.- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], въз основа на която било образувано гр. д. № 9413/2020 г. по описа на СГС. Във връзка с така предявения иск срещу „Д. – Общо застраховане“ ЕАД между А. И. В., като пълномощник на И. И. Ц., и адв. Е. Г. били подписани и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 7789 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022. на САС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 5841 лв. за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист; адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграгдение в размер на 3654 лв. за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на същото. По предявения от И. И. Ц., представлявана от А. И. В., чрез адв. Е. Г., иск срещу „Д.- Общо застраховане“ ЕАД е било постановено влязло в сила решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, с който „Д.- Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. И. Ц. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.408, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 61 582,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 319,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018г. до 03.09.2020г. По подадена от И. И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г., молба срещу „Д.- Общо застраховане“ ЕАД е било образувано изп. дело № 20239240402066 по описа на ЧСИ Г. К., с район на действие- СГС. По посоченото изпълнително дело А. И. В. е упълномощил адв.Е. Г. за завеждане на делото и за процесуални действия по него, включително с правото да получи сумите по него по своя банкова сметка. С молба от 27.05.2024г. до съдебния изпълнител А. И. В. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, да се върне изпълнителния лист, да се преустановят всички действия по принудително изпълнение, и е заявил, че оттегля пълномощията си от адв.Е. Г.. С постановление от същата дата ЧСИ прекратил изпълнителното дело въз основа на така депозираната молба, а на 29.05.2024г. предал изпълнителния лист на пълномощника А. И. В.. На 27.05.2024г. И. И. Ц. упълномощила А. И. В., който същия ден е преупълномощил адв. Р. А., като на 31.05.2024г. от „Д.- Общо застраховане“ ЕАД е била преведена сумата от 117 744,12 лв. по сметка на адв. Р. А., преупълномощен от А. И. В.. Според съда с така извършените от ответника действия по упълномощаването на адв. Р. А., който да получи сумата от „Д. – Общо застраховане“ ЕАД, А. И. В. не е изпълнил сключения с адв. Е. Г. договор, в който е бил уговорен резултативен хонорар в размер на 7,5% при получаване на платените обезщетения /главница и лихви/ по посочена от него банкова сметка. Изложил е съображения, че сумата действително не е постъпила по сметката на А. И. В., нито по сметката на адв.Е. Г. предвид оттегленото му пълномощно, но това е станало по изрично волеизявление на самия ответник сумата да постъпи по сметка на негов изричен пълномощник- адв.А., поради което същата следва да се приеме за получена от В., макар и чрез трето лице. Съдът е приел, че адв. Е. Г. е изпълнил в пълен обем задълженията си по договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., като предвид влязлото в сила решение по предявения иск е налице краен положителен за ответника в настоящото производство изход на делото, поради което ответникът му дължи договорения резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираната от него сума поради това, че по образуваното съдебно производство той не е притежавал процесуалното качество страна и в негова полза не са присъждани каквито и да са парични суми. Изложил е съображения, че исковата молба против „Д. – Общо застраховане“ ЕАД е била подадена от А. И. В. в качеството му на пълномощник на И. И. Ц., а със сключения договор за правна помощ от 05.08.2020г. той лично се е задължил да заплати на адв. Е. Г. освен сумата от 6000лв. в брой и резултативен хонорар от 7.5% от общата сума на платените обезщетения /главница и лихви/ незабавно след получаването им по посочената банкова сметка. За неоснователни са приети и възраженията на ответника за недължимост на претендираната сума поради невъзможен предмет на договора, както и за прихващане с другите изплатени по същото дело адвокатски хонорари на адв.Г.. Съдът е посочил, че в Закона за адвокатурата е предвидена възможността клиентът и адвокатът до договарят възнаграждение, както като абсолютна сума, така и като процент от определен интерес предвид изхода на делото, като законът допуска това да стане алтернативно или кумулативно. В представения договор за правна помощ е ясна волята на страните, че се договаря адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. и допълнително резултативно възнаграждение от 7.5% от размера на обезщетението. По възражението за прихващане със сумата от 6000лв., която е била платена по същия договор за правна помощ, съдът е посочил, че е неоснователно доколкото няма пречка да се договори кумулативно възнаграждение от абсолютна сума, платима при сключване на договора и резултативен хонорар, дължим след приключване на делото и получаване на обезщетението, поради което няма основание за приспадане на едното от другото, а се дължат заедно. Приел е, че дължимият резултативен хонорар в размер на 7,5%, уговорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., следва да бъде определен върху сумата от 95 765,88 лв., представляваща главница в размер на 61 582,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020г.- 21.06.2023г. и неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./ в размер на 16 319,23 лв., като същият възлиза на 7182,44 лв., поради което е уважил предявения иск в посочения размер, а за разликата до предявения размер от 7824,78 лв. го е отхвърлил. Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение са основателни. При постановяване на същото съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК да обсъди и прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и въведените от страните доводи и възражения. Извършеното от съда буквално тълкуване на договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. не е съобразено с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и със съдебната практика по приложението й, цитирана по-горе при отговора на правния въпрос, съгласно която следва да се установи действителната обща воля на страните, като се вземат предвид целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен; поведението на страните преди и след сключването му; начинът на изпълнение на задълженията по него. В резултат на така допуснатото нарушение съдът е приел за установени фактически положения, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, което е довело до необоснованост на решението. Неправилно съдът е приел е, че договорът за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., на който ищецът основава претенциите си, е сключен от ответника А. И. В. в лично качество и с него той лично се е задължил да заплати на първоначалния ищец адв. Е. Г. резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на делото, на основание чл.36, ал.4 от ЗА, в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения. Видно от представеното с исковата молба по гр. д. № 9413/2020г. по описа на СГС пълномощно от 15.08.2017г., със същото И. И. Ц., в качеството й на собственик на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. [рег.номер на МПС], е упълномощила А. И. В. с редица права по отношение на автомобила, сред които да я представлява пред застрахователните компании, съдебните и административните органи и трети лица, да получава от нейно име застрахователни обезщетения, както и да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното. От изложеното е видно, че към датата на подписване на процесното пълномощно- договор от 05.08.2020г. с адв. Е. Г. А. И. В. е бил пълномощник на И. И. Ц. с изрични права да я представлява пред съд и да преупълномощава трети лица за това. С исковата молба по гр.д. № 9413/2020г. по описа на СГС, изготвена от адв. Е. Г. въз основа на пълномощното- договор от 05.08.2020г., след извършване на съответните уточнения, застрахователното обещетение и лихвата за забава са били претендирани от името на И. И. Ц., като с влязлото в сила решение по делото същите са били присъдени в нейна полза. Заплатеното от А. И. В. на адв. Е. Г. по договора от 05.08.2020г. адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. също е било претендирано като разноски по делото, направени от И. И. Ц., и с решението сумата й е била присъдена. В последващите сключени между А. И. В. и адв. Е. Г. договори за правна защита и съдействие по същото производство за въззивната и касационната инстанция, както и за изпълнителното производство, изрично е посочено, че А. И. В. действа като пълномощник на И. И. Ц.. При отчитане на посочените обстоятелства според настоящия състав на съда се налага изводът, че при подписване на пълномощното- договор от 05.08.2020г. А. И. В. не е действал в лично качество, а като пълномощник на И. И. Ц. и от нейно име, макар и това да не е изрично посочено, като това обстоятелство /представителната му власт, възникнала от пълномощното от 15.08.2017г./ е било известно на адв. Е. Г., който е приложил издаденото от И. И. Ц. пълномощно към подадената искова молба по гр.д. № 9413/2020г. по описа на СГС и е действал като неин пълномощник по делото, включително претендирайки от нейно име и в нейна полза заплатеното му по процесното пълномощно- договор от 05.08.2020г. адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че от пълномощното- договор от 05.08.2020г. не са възникнали задължения за А. И. В., поради което и претенцията на ищцовата страна, насочена към него, за заплащане на уговорения резултативен хонорар е неоснователна. Не могат да бъдат споделени тезата на ищцовата страна и съображенията, изложени в обжалваното решение, че с пълномощното- договор ответникът А. И. В. поел лично задължение за заплащане на резултативен хонорар при благоприятен за трето лице /И. И. Ц./ изход на делото, тъй като този извод се опровергава от обективните данни по делото. Ако това е била действителната воля на страните при подписване на пълномощното-договор, то следва да се приеме, че А. И. В. е заплатил в лично качество и адвокатското възнаграждение в размер на 6000 лв. при сключване на договора, а в случая посочената сума е била претендирана от адв. Е. Г. и присъдена в съдебното производство като разноски, направени от И. И. Ц.. Така извършените от него действия са указание за това, че страна по пълномощното- договор е именно последната, а не пълномощника й. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се реши по същество като се постанови отхвърляне на исковите претенции. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора А. И. В., ЕГН [ЕГН], следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 835,79 евро съгласно представения списък. Ответните страни по касационната жалба са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, което настоящият състав на съда намира за неоснователно, тъй като същото не се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и засегнатия материален интерес. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС