Определение № 95 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4505/2022 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Н. В. Т. и С. В. Т. чрез пълномощника В. В. М., подадена на 21.09.2021г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 984 от 01.02.2016г. по гр.д. № 982/2007г. на Софийски градски съд, както и на решения №1483 от 06.03.2017г. по чл. 192 ГПК/отм./ и решение № 356 от 15.01.2020г. по чл. 193 ГПК/отм./, постановени по същото дело. Решенията са влезли в сила на 11.04.2018 г. когато е постановено определение № 179 по гр.д. № 4145/2017 г. на ВКС, І г.о., с което посочените решения не са допуснати до касационно обжалване. С решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр.д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 1483 от 06.03.2017 г., е обезсилено решение на Софийски районен съд, 40 състав, от 23.03.2006 г., постановено по гр.дело № 1199/2002 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д., П. В. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975 г. по гр.дело № 862/1975 г. по описа на СРС-Б. район, и на основание чл. 224, ал.1 ГПК/ отм./ е върната като недопустима исковата молба в тази част и производството по нея е прекратено. Оставено е в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав, постановено на 23.03.2006 г. по гр.д. № 1199/2002 г., в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. П. Д., П. В. Д., З. П. Д., ЕТ „Екзод-В. Д.”, ЕТ „Люси-Л. Д.”, Д. Г. П., В. А. К., ЕТ „Петър Думев.”, „Бауер интернешънъл” ООД и „Бауер БГ интернешънъл” ООД за ревандикация на недвижим имот, представляващ втория надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ * от кв.334 по плана на [населено място], м. "Ц.”, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място, въз основа на претендирано от ищците право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т., и възстановяване по реда на ЗВСОНИ, и искове с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. против Столична община, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. за признаване за установено правото на собственост на ищците върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т.; 2/ искове с правно основание чл. 97, ал.4 от ГПК /отм./, предявени от Н. Т. и С. Т. против Н. Д., Л. Д.-П., П. В. Д., З. П. Д., Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община за установяване на извършени от П. В. Д., поч. през 1973 г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК, по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК, а именно: престъпни обстоятелства, реализирани по гр.дело № 1759/1970 г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. както следва: декларация по преписка № 5666/ 1948 г., неавтентично писмо от 1935 г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933 г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и П. В. Д.. С молбата за отмяна молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и представят писмени доказателства, които не са приобщени към доказателствения материал по делото. Твърдят, че са се снабдили с тях в периода от 22.06.2021г. до завеждането на молбата на 21.09.2021г. Твърдят, че тези нови и новооткрити писмени доказателства показват, че спорът е разрешен, без да са изяснени действителните факти и обстоятелства по отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС. В предходно производство по отмяна - по гр.д. № 1668/2021г. на І г.о. на ВКС е установено, че ответницата З. П. Д. е починала на 04.08.2021 г. и нейни наследници по закон са Л. В. Д. и П. В. Д., които участват в процеса. Подаден е отговор на молбата за отмяна от Н. П. Д., Л. В. Д., лично и като ЕТ „Люси- Л. Д.”, П. В. Д., лично и като ЕТ „Петър Думев”, Д. Г. П., „Бауер интернешънъл” ООД, „Бауер БГ интернешънъл” ООД и ЕТ „ЕГЗОД-В. Д.” чрез пълномощника адв. Д.. Според тях молбата за отмяна е неоснователна. Отговор е постъпил и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област София. Изразеното становище е също за неоснователност на молбата. От ответника Столична община не е подаден отговор. Такъв не е постъпил и от ответниците Г. А. П. и Л. Т. Т.. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Спазен е срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК считано от момента на снабдяване на молителите с писмените доказателства. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. При горните констатации молбата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.