Определение № 261 от 22.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 369/2015 г.

По делото е постъпила частна жалба от И. Г. Д. от [населено място] против определение № 175 от 30.03.2015г. по ч. т. д. № 369/2015г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което са потвърдени разпореждания от 09.04.2014г. по гр. дело № 383/2013г. на Софийски окръжен съд, с които са върнати касационни жалби с вх. № 740/03.04.2014г., вх. № 701/28.03.2014г. и вх. № 687/26.03.2014г. С частната жалба е направено искане за предоставяне на правна помощ – назначаване на служебен адвокат. По молбата за правна помощ: Инкорпорираната в частната жалба молба по чл. 94 и сл. ГПК е за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с подадената от И. Г. Д. частна жалба срещу определение № 175 от 30.03.2015г. по ч. т. д. № 369/2015г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПрП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПрП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 във връзка с чл. 21, т. 3 ЗПрП, тъй като частната жалба е недопустима поради необжалваемост на определение № 175 от 30.03.2015г. по ч. т. д. № 369/2015г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение., с което инстанционният контрол за проверка правилността на разпорежданията на Софийски окръжен съд е изчерпан. Въз основа на изложените съображения молбата за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение. По частната жалба: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде върната на частния жалбоподател. С определението - предмет на обжалване с настоящата частна жалба, състав на ВКС, ІІ т. о. е потвърдил разпореждания от 09.04.2014г. по гр. дело № 383/2013г. на Софийски окръжен съд, с които са върнати касационни жалби с вх. № 740/03.04.2014г., вх. № 701/28.03.2014г. и вх. № 687/26.03.2014г. Постановеният от ВКС съдебен акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК допустима е защита срещу незаконосъобразните определения, респективно разпореждания на Върховния касационен съд, когато с тях се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията, с които състави на ВКС се произнасят по правилността на постановени определения или разпореждания на съдилищата са окончателни, като с това произнасяне на касационната инстанция се изчерпва редът за обжалване на съответния акт. Следователно, обжалваното определение, с което съдебният състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС се е произнесъл по правилността на разпорежданията от 09.04.2014г. по гр. дело № 383/2013г. на Софийски окръжен съд, не подлежи на обжалване. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че подадената срещу това определение частна жалба следва да бъде върната. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение