Решение № 45 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2011 г.

Решение № 45 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите- [населено място] срещу решение № 55 от 09.03.2011 г. на Апелативен съд-Велико Т. по в. т. д. № 9/2011 г., с което е потвърдено решение № 575 от 17.11.2010 г. на Окръжен съд Велико Търново по т. д. /н./ № 476/2001 по описа на съда, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] - в несъстоятелност и дружеството е заличено в търговския регистър в Агенция по вписванията. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 632, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ТЗ, считайки, че срокът за възобновяване на спряното по чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността, а не от тази, на която е постановено въззивното решение, с което е потвърдено решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. С определение № 818 от 30.12.2011 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правния въпрос: дали срокът по чл. 632, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ТЗ за възобновяване на спряното по чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността или от тази, на която е постановено въззивното решение, с което е потвърденосъщото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: С обжалваното решение решаващият състав на въззивния съд приема, че касаторът в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност не е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма]-в несъстоятелност, съгласно чл. 632, ал. 2 от ТЗ в едногодишния срок. Основал е изводът си на констатацията, че решението на съда по несъстоятелността, постановено на 05.11.2009 г. по т. д. по несъстоятелност № 476/2001 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което на основание чл. 632, ал. 1 от ГПК производството по несъстоятелност на [фирма] - с. С. е спряно, е вписано в търговския регистър при АП-В. Т. на 12.11.2009 г. Следователно към 22.12.2010 г., когато е изпратена по пощата молбата на НАП вх. № на ОС: 13139/27.12.2010 г. за възобновяне на спряното производство по несъстоятелност едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е бил изтекъл. Ето защо в обжалваното въззивно решение е прието, че правилно с решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ № 575/17.11.2010 г. на ОС-Велико Търново по дело по несъстоятелност № 476/2001 г. производството е било прекратено и длъжникът заличен от търговския регистър. Касационната жалба е неоснователна. Едногодишният срок за възобновяване на спряното по чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността в търговския регистър. Изричната разпоредба на чл. 622 от ТЗ урежда императивно вписването на решението на съда по чл. 632 от ТЗ в търговския регистър, включително на това по ал. 1: за обявяване на неплатежоспособност, определяне на началната дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на наличното имущество на длъжника за покриване на началните разноски. От своя страна, разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, фиксира настъпването на действието на вписването за третите лица, какъвто се явява и кредиторът, от момента на самото вписване в търговския регистър. Според уредбата в чл. 8 от ЗТР, заличаването на вписването има действие само занапред. От така изложеното следва, че: самото вписване има действие за кредиторите на неплатежоспособния търговец от факта на вписването до този на заличаването на това вписване, което от своя страна води до категоричния извод, че срокът по чл. 632, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ТЗ започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността в търговския регистър, а второинстанционното решение, с което се потвърждава вписаното решение по чл. 632 на съда по несъстоятелност само стабилизира занапред последиците на вече извършеното вписване. С оглед така изложените съображения, правилно с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ № 575/17.11.2010 г. на ОС-Велико Търново по дело по несъстоятелност № 476/2001 г. производството е било прекратено и длъжникът е заличен от търговския регистър, доколкото в едногодишния срок, в който кредиторът е могъл да поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност и който срок изтича на 12.11.2010 г. това не е сторено. Следователно обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено това решение се явява законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение