Определение № 3258 от 18.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1941/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. И.-Д., чрез адв.Ц. Л. от АК - Варна, срещу определение № 410 от 16.07.2025г. по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него по реда на чл.248 ГПК е допълнено в частта за разноските определение № 344/12.06.2025г. по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на Апелативен съд - Варна, като в полза на насрещната страна „Ойлкарт“ ЕООД, [населено място], са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5145.85лв за подаване на отговора на частната жалба. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като, в нарушение на чл.276, ал.1 ГПК, не й е връчен препис от отговора на частната й жалба и приложените към него документи и не й е предоставен едноседмичен срок за отговор. Намира, че не е съобразено подаването на отговора на частната й жалба след срока. Евентуално поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради липса на мотиви защо се присъжда точно посочената сума, при условие, че не й е осигурена възможност да изрази становище и отсъства преценка по чл.78, ал.5 ГПК относно евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмен отговор, насрещната страна, ищецът „Ойлкарт“ ЕООД, [населено място], чрез адв. С. Б. от САК, оспорва основателността на частната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на АС - Варна е образувано по частна жалба на И. П. И.-Д., чрез адв.Ц. Л. от АК – Варна, срещу определение № 1421/17.03.2025г. по гр.д.№ 1249/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото, образувано по предявения от „Ойлкарт“ ЕООД против П. Д. и И. Д. иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, е прекратено, на осн.чл.130 ГПК, в частта по предявения от И. П. И.-Д. против ищеца и против другия ответник, ОУИ /приет за съвместно разглеждане с определение № 5176/25.11.2024г./ Препис от частната жалба на И. П. И.-Д. е връчен на насрещната страна, ищеца „Ойлкарт“ ЕООД, на 13.05.2025г. и в срок/ на 20.05.2025г./ е постъпил отговор, към който са приложени списък на разноски и договор за правно обслужване, в който е удостоверено заплащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 5145.85лв. С определение № 344/12.06.2025г. по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на АС - Варна е потвърдено обжалваното прекратително първоинстанционно определение. С определение № 410 от 16.07.2025г. по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на АС - Варна е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските определение № 344/12.06.2025г., чрез присъждане в полза на „Ойлкарт“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на частната жалба в размер на 5145.85лв. Определение № 344/12.06.2025г. по възз.ч.т.д.№ 268/2025г. на АС - Варна не е допуснато до касационно обжаллване с определение по ч.т.д.№ 1941/2025г. на ВКС. На въведените в частната жалба доводи и при извършената цялостна служебна проверка не се констатира незаконосъобразност на обжалваното определение. Не е нарушена разпоредбата на чл.276, ал.1 ГПК, която не поставя изискване за двойна размяна на книжа в производството по обжалване на определенията. Ето защо, е липсвало задължение за връчване на ищцата на постъпилия отговор на подадената от нея частна жалба и на приложенията към него. Противно на неоснователно поддържаното, отговорът на частната жалба е подаден в срок. В него е направено изрично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Приложени са към него списък на разноски и договор, в който е удостоверено заплащане на адвокатското възнаграждение, които разноски, при липса на релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК, е липсвало основание да бъдат преценявани с оглед на тяхната прекомерност. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,