Решение № 1836 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2012 г.

Решение № 1836 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, чрез пълномощника си, против решение № 191 от 19.10.2012 г., постановено по адм. д. № 357/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е обявена нищожността на решение № 11041 от 6.08.2012 г. на началник сектор "Проверки и ревизии" при Община Стара Загора и преписката е изпратена на началник отдел "МДТ" за произнасяне по компетентност. Поддържа твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е тълкувал разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите в точния й смисъл, поради което приетите правни изводи са в противоречие със закона и фактите по делото. Иска отмяна на решението. Ответникът Данаил Михайлов Грозев, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Данаил Михайлов Грозев срещу решение № 11041 от 6.08.2012 г. на началник-сектор "Проверки и ревизии" при Община Стара Загора, с което е потвърден изцяло АУЗД № 11041/6.06.2012 г. С този акт за установяване на задължения по декларация на Грозев е вменено задължение за данък върху превозни средства за периода 2005 - 2011 г. в размер на 289, 26 лв. ведно с дължимите лихви за просрочие от 121, 51 лв. Актът е издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" към Община Стара Загора. Съобщението за постановения акт е връчено на задълженото лице на 9.06.2012 г. и същото е депозирало жалба пред началник-отдел "Местни данъци и такси" с вх. № Ж-555/25.06.2012 г. С оспореното решение № 11041 от 6.08.2012 г. е потвърден изцяло АУЗД № 11041/6.06.2012 г. Този административен акт е издаден от началник сектор "Проверки и ревизии" при Община Стара Загора, при условията на заместване, съгласно цитираната в акта и приложена по делото заповед № РД-25-1392/3.08.2012 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. За да постанови обжалваното решение, Административният съд Стара Загора е приел, че предмет на оспорване е актът на горестоящия административен орган, с който е потвърден АУЗД № 11041/6.06.2012 г. Проверявайки неговата валидност, съдът е достигнал до извод, че същият е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Мотивирал се е с нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 11, ал. 2, т. 2 от същия закон. Според първоинстанционния съд, началникът на отдел "МДТ" като орган по приходите не може да делегира изключителните си права по чл. 11, ал. 2, т. 2 от ЗНАП, предвид законово предвиденото изключение в чл. 11, ал. 3 от този закон. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Правомощията на този орган са посочени в чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗНАП. В ал. 3 е предвидена нормативноустановена възможност териториалният директор да възлага със заповед на отделни органи по приходите и служители изпълнението на правомощията по предходните алинеи, с изключение на правомощието му да разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актове и откази за издаване на актове на органи на агенцията. Със заповед № РД-25-1392/3.08.2012 г. ръководителят на звеното за местни приходи при Община Стара Загора не е делегирал правомощията си на началник-сектор "Проверки и ревизии", издал решение № 11041 от 6.08.2012 г. в качеството му на горестоящ административен орган по жалбата на Данаил Грозев, а му е предоставил права в условията на заместване. Предвид приложената заповед № РД-25-152/23.01.2012 г. на кмета на Община Стара Загора, с която са определени служителите от общинската администрация, имащи права и задължения на органи по приходите, началникът на отдел "МДТ" е определил съответно заместващия го орган. Делегирането по своята правна същност представлява установена със закона възможност за предаване, прехвърляне на правомощия от един орган на друг, което като правно действие означава прехвърляне на властта за упражняване на нормативно предоставени правомощия на органа, както и отговорността за това. Заместването представлява правна възможност на изрично определен по-долустоящ орган да изпълнява временно компетентността на горестоящия нему орган, в негово отсъствие. Това е хипотезата, в която началник сектор "Проверки и ревизии" при Община Стара Загора е издал решението по жалбата срещу АУЗД. Служителят, основавайки се пряко на своето служебно положение, по силата на изрична заповед, действа вместо замествания. Обемът от правомощия при делегирането се определя от прехвърлящия компетентността орган и от закона, докато при заместването това е пълният обем от правомощия, който има титулярът. Предвид изложеното и данните по делото се налага извод, че решение № 11041 от 6.08.2012 г. на началник-сектор "Проверки и ревизии" при Община Стара Загора, с което е потвърден изцяло АУЗД № 11041/6.06.2012 г. е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в условията на заместване. Като е приел обратното, административният съд е постановил решението си в нарушение на закона, поради което същото подлежи на отмяна. Тъй като материалноправният спор не е разгледан по същество, то делото следва да се върне на Административен съд Стара Загора. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд дължи произнасяне по точният предмет на съдебния контрол за законосъобразност - издаденият акт за установяване на задължение по декларация, като съобрази в тази връзка и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд