Решение № 3237 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 7965/04.11.2025 г. по адм.дело №1435/2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено частта от негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 - 260 -2600/5290 от 01.06.2025 г., с която са извършени намаления по интервенции Еко - ЗВПП в размер на 8 341,80 лв. и Еко - НИП в размер на 43 010, 13 лв. и му е върната преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на "И. Ж." ЕООД за кампания 2023 г. със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорените части от УП, излага доводи и за прекомерност на присъдените в първата инстанция разноски, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - ЕООД "И. Ж.", [населено място], община Симеоновград, обл. Хасково, със съдебен адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне в сила на решението във всичките му части, като оспорва претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението, е взел предвид, че е сезиран със жалба от ЕООД "И. Ж." срещу частите от цитираното по -горе УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с която са извършени намаления по интервенции Еко - ЗВПП в размер на 8 341,80 лв. и Еко - НИП в размер на 43 010, 13 лв. АС е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.20а, ал.1 и 2 от ЗПЗП и чл.88 от Наредба №3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба №3/10.03.2023 г.). УП е издадено в изискуемата закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания по отношение на Еко - ЗВПП и и Еко - НИП, но същите са противоречиви и неконкретни. От съдържанието на таблиците и поясненията под тях не става ясно за причините за постановените откази по двете интервенции. Липсата на ясни, конкретни и еднозначни фактически и правни съображения е самостоятелно основание за отмяна на административния акт поради неспазване на изискванията на чл.59, ал.1, т.4 АПК. Посочено е, че административният орган е допуснал и съществени административнопроизводствени нарушения, а именно на чл.61 от Наредба №3/10.03.2023 г. - на кандидата не е дадена възможност за корекция или оттегляне на заявлението поради несъответствия между установеното при административните проверки и декларираните данни. Нарушена е и разпоредбата на чл.35 АПК - не са изяснени факти и обстоятелства от значение за решаване на спора. УП е издадено и в несъответствие с приложимото материално право - а именно на чл.40 и чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г., доколкото в приложение 18 и представената таблица 18.5 липсват конкретни нарушения относно внесеното съдържание азот, които биха били основание за неоторизиране на суми. АС е приел, че предвид събраните в съдебното производство доказателства не може да се сподели изложеното в оспореното писмо - че кандидатът не е подал в срок в СЕУ декларацията по чл.46, ал.1 от Наредба №3/10.03.2023 г. и опис на разходооправдателни документи, като в декларацията е посочено правилното отбелязване "Да" - "Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко - НИП за Практика 1. Отделно от това е изложил и алтернативни мотиви, че дори и да е допусната грешка при попълване на данните в СЕУ, респективно за неправилно, неточно, некоректно подаване на документите чрез тази система, по силата на пар.33, ал.4 от ПЗР към ЗИДЗПЗП (ДВ бр.102/2022 г.) административният орган, съответно негови служители са били длъжни да окажат помощ на кандидата при въвеждане на данните. Това явно в случая не е сторено, а е пристъпено впоследствие директно към издаване на обжалвания акт. Решението е правилно като краен резултат. В УП в таблиците и в коментара са посочени всевъзможни правни основания за постановените намаления по двете интервенции, които правят невъзможна преценката кое конкретното правно основание за намаленията по интервенциите. Доколкото в таблицата се съдържат също множество данни за факти, също не може да се разбере кой точно факт е дал основание за постановяване на обжалваната част от УП. Твърдението на касатора, че намаленията не са постановени на основание чл.61 от Наредба №3/10.03.2023 г. също сочи, че съдържанието на УП и приложенията му е така формулирано, че води до невъзможност за преценка кое е конкретното правно основание за постановените намаления, което е самостоятелно основание за отмяна на УП поради липса на конкретни и ясни мотиви, както е посочил и АС. Не се доказва твърдяното от касатора нарушение при кандидатстването на чл.46, ал.4 от Наредба №3/10.03.2023 г., а именно неподаване в СЕУ в срок от 01.12. до 31.12 на годината на подаване на заявлението на документите по ал.1, тъй като в съдебното производство жалбоподателят е заявил, че ги е подал в СЕУ в посочения срок, представил е следните доказателства: цитираната по - горе декларация по чл.46, ал.1 от същата Наредба с логото на ДФЗ по образец и дата на попълване 13.12.2023 г., опис на документи от същата дата по образец, разпечатка от СЕУ за заявяване на документи през СЕУ, план за управление на хранителните вещества по образец, 4 броя фактури, предхождащи по дати декларацията, журнал за статус на заявления от СЕУ - 5 листа, които не са оспорени от ответника в заседанието, в което са приети и които оборват съдържанието на контролния лист от ИСАК. Предвид изложеното съдът е бил длъжен да приеме представените доказателства съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК и не е имало причина да не ги кредитира. В съответствие с доказателствата по делото и разпределението на тежестта на доказване е изводът на съда за липса на твърдяното от административния орган нарушение по чл.46, ал.4 от Наредба №3/10.03.2023 г. Обоснована е изложената от АС констатация, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което следва да бъде осъден да заплати всички направени разноски за адвокат. Направеното в касационната жалба за пръв път възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата инстанция е несвоевременно, доколкото не е било заявено до приключване на съдебните прения и няма възможност да бъде разгледано по същество. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено изцяло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение