Определение № 4136 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12471/02.07.2025 г., подадена от М. Т. Н., против определение № 2849 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Т. Н. вх. № 4914/17.03.2025 г. срещу определение № 185 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4815/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта, с която е потвърдено определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против решение № 85 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 839/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, в частта, отнасяща се до кумулативно съединените искове с цена под 5000 лева. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещната страна А. Х. Б. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Видно от доказателствата по делото с определение № 4812 от 24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 764/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 839/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. в частта му, в която са отхвърлени предявените от М. Т. Н. против А. Х. Б. искове за заплащане на сумите 24 270 лева – изтеглени с банкова карта и дадени в брой парични средства, разликата над 966 лева до 6462,80 лева – за ремонти на автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС] и разликата от 6300 лева до 6600 лева – за закупуване на същия автомобил, като е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против въззивното решение в останалата отхвърляща исковете част – за сумите 1889 лева – стойност на ремонт и закупени вещи; 2400 лева – половината от платен наем за недвижим имот; 240 лева – за телевизия и интернет; 2400 лева – стойност на лаптоп, и 1586 лева – административни такси за автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС] и е прекратено производството по делото в тази част, по съображения, че претенциите са възникнали от различни пораждащи правата на ищеца факти и са под 5000 лева. Жалбоподателят е обжалвал определението изцяло. С определение № 185 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4815/2024 г. по описа на ВКС, ІV г. о. е оставена без разглеждане частната жалба на Н. против определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 85 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 839/2022 г. на Окръжен съд - Добрич, в една част за кумулативно съединените искове с цена над 5000 лева; потвърдено е определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против решение № 85 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 839/2022 г. на Окръжен съд - Добрич в другата част за кумулативно съединените искове с цена под 5000 лева, а съдържащото се в частната жалба искане по чл. 248 ГПК е препратено на състава по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о., който се е произнесъл с окончателно определение № 1420 от 24.03.2025 г. С определение № 2849 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1150/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. е оставена без разглеждане частната жалба на М. Т. Н. вх. № 4914/17.03.2025 г. срещу определение № 185 от 17.01.2025 г. по гр. д. № 4815/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта, с която е потвърдено определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о., като процесуално недопустима и е потвърдено определение № 185 от 17.01.2025 г. по гр. д. № 4815/2024 г. на ВКС, ІV г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. срещу определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 764/2024 г. на ВКС, ІV г. о. Постановеното определение, предмет на проверка по частната жалба е правилно. Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените съображения от предходния състав за недопустимост на частната жалба, насочена срещу акт на касационния съд, постановен по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на касационния съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което подадена против такъв акт частна жалба е процесуално недопустима. Предвид изложеното, жалбата срещу окончателното определение на Върховния касационен съд е недопустима и подлежи на връщане, респективно не следва да бъде разглеждана, както правилно е прието с обжалваното определение № 2849 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1150/2025 г. по описа на ВКС, III г. о. Неоснователно жалбоподателят поддържа в частната жалба, че се касае за отказ на предходните състави на ВКС да се произнесат по делото при подменяне предмета на спора от въззивната инстанция. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права. Това правомощие обаче се осъществява само доколкото е налице процесуален ред. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение