Определение № 6475 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. С., срещу Определение №1526 от 16.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново по адм. дело №371/2026 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM 2474806 от 30.03.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца“. Частният жалбоподател - П. С. С., счита, че определението е неправилно. Излага, че неправилно в определението е прието, че допуснатото предварителното изпълнение не може да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Допуснатото предварително изпълнение засяга несъразмерно правната му сфера, тъй като не може да работи. С. е единственият работник в „Симоне Груп“ ООД, който може да управлява специализирано превозно средство, тип вишка около 8 тона. Основната дейност на дружеството е свързана с използването на вишка, от където идват и основните приходи за юридическото лице и от които се изплащат трудовите възнаграждения на служителите. С предварителното изпълнение на мярката се ощетяват дружеството, С. и семейството му. Загубата на дружеството ще бъде в особено големи размери, тъй като същото остава без основна дейност. Дружеството разполага с три вишки и само П. С. е правоспособен да ги управлява и да извършва услугите с тях. Оборотът на дружеството за шест месеца назад е в размер на 26 380, 21 евро. Такава и ще е загубата му. Клиентите, на които ще бъде отказана услугата, ще я заявят на друго място и няма да се върнат повече като клиенти, което ще влече пропуснати ползи и за в бъдеще в особено големи размери. Предварителното отнемане на СУМПС за 3 месеца причинява значителна и трудно поправима вреда на С., тъй като го лишава от възможността да упражнява професията си на шофьор и да получава доходи. Допускането на предварително изпълнение на ПАМ е необосновано. В заповедта не става ясно защо е допуснато предварително изпълнение. Съгласно чл. 60, ал. 2 АПК, разпореждането за предварително изпълнение задължително се мотивира. Административният орган е бил длъжен да обоснове наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 60, ал. 1 АПК хипотези. В заповедта не са посочени такива конкретни факти. В определени хипотези кумулирането на НП и ПАМ нарушава принципа non bis in idem, закрепен в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това се случва, когато ПАМ, макар и формално да не е наказание, по своя характер и тежест има наказателен ефект, както е в настоящия случай. На С. е отнето правото му да управлява МПС с приложената ПАМ, без е установено със сигурност, че е виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП). Излага, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение. Управлявал е специален автомобил „Мерцедес Атего“ с маса: 7,49 т., който е бил извънгабаритен. Нямало е как да разбере, че е закачил другия автомобил, който е спрял неправилно в противоположната посока на движението. Спрял е и е останал на мястото над тридесет минути, за да говори с клиент, при когото е трябвало да отиде на този ден. Тоест не е напуснал мястото на ПТП с цел да се укрие и да не понесе административнонаказателна отговорност. Деянието е несъставомерно, поради липса на субективен елемент - то не е виновно извършено. Водачът не е осъзнавал факта на настъпване на ПТП. Това прави приложената ПАМ изначално незаконосъобразна, а от там и нейното предварително изпълнение е лишено от каквото и да е правно основание. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено. На основание чл. 233, ал. 3 АПК, прави искане до съда да спре изпълнението на обжалваното определение до окончателното разрешаване на спора по настоящата частна жалба, тъй като продължаващото му действие нанася на С. значителни и трудно поправими вреди. От частния жалбоподател са представени доказателства. Представен е списък на служителите на „Симоне Груп“ ООД – две лица, сред които жалбоподателят. Представена е инвентарна книга на дълготрайните активи на дружеството – ТА Мерцедес Бенц – автовишка, Мерцедес Бенц Атего - автовишка и Рено Мастер – автовишка. Представени са три броя свидетелства за регистрация за МПС. Представени са 18 броя листове, удостоверяващи горивни разходи за автовишките за периода 01.10.2025 г. – 31.03.2026 г., както и 75 броя фактури за осъществени от „Симоне груп“ ООД услуги с автовишки за периода 01.10.2025 г. – 31.03.2026 г. Представено е и свидетелство за правоспособност на П. С. С.. Направени са и доказателствени искания за разпит на двама свидетели и за снабдяване с доказателства от трети лица. Ответникът – инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Велико Търново е отхвърлил искането на П. С. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM 2474806 от 30.03.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца“. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че твърденията на жалбоподателя, че той е единственото лице, работещо в дружеството „Симоне груп“ ООД, собственик на ППС, с което е извършено нарушението и само той може да управлява въпросният автомобил е ирелевантно, доколкото не касае неблагоприятни последици, които да засягат правната сфера на адресата на мярката. Твърденията за невъзможността му да изпълнява задълженията си като баща, с оглед местоживеенето на семейството му, са недоказани. Посочил е, че в заповедта са посочени правните основания и обстановката, която е обусловила неблагоприятните правни последици, заповедта е в писмен вид, издадена от компетентен административен орган и се обляга на съответните посочени в основанието правни норми. Поради това не са налице критериите, посочени в т. 47 и т. 48 от решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-605/2023 г. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Оспорената Заповед №GPAM 2474806 от 30.03.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства, се установяват твърденията на С., а именно, че работи в „Симоне груп“ ООД, както и че има правоспособност за управление на притежаваните от дружеството МПС. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, с които дружеството осъществява дейността си, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Неоснователно е направеното от частния жалбоподател твърдение, че допуснатото предварително изпълнение на ПАМ е необосновано, доколкото в случая предварителното изпълнение не е допуснато от органа с разпореждане по чл. 60 АПК, което следва да бъде мотивирано, а е по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Останалите твърдения на частния жалбоподател касаят законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ и са неотносими към предварителното й изпълнение. Не се твърди, че исканите от частния жалбоподател свидетели ще установяват обстоятелства, касаещи предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането за допускането им до разпит в настоящото производство е неоснователно. Неотносими към предварителното изпълнение на заповедта са и останалите направени от частния жалбоподател доказателствени искания за снабдяване с доказателства, а именно – телефонна разпечатка от А1, удостоверяваща проведен от него телефонен разговор, запис от камерите, намиращи се на мястото на ПТП, снимки на управляваното от него МПС, доказателства, от които да се установи наложено ли е на водача на другия автомобил административно наказание, поради това, че МПС е било спряло неправилно. С посочените доказателства не биха се установили факти, релевантни за преценка наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Изложеното води до извод, че оспореното в настоящото производство определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед разрешаването на въпроса по частната жалба и необжалваемостта на постановения в настоящото производство съдебен акт, искането с правно основание чл. 233, ал. 3 АПК за спиране изпълнението на обжалваното определение до окончателното разрешаване на спора по частната жалба се явява лишено от предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати в тази му част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение