Определение № 60546 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на М. Д. М. срещу въззивно решение № 1387 от 30.06.2020 г. по възз. гр. д. № 1480 /2020 г., на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийския градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 20.12.2016 г. по същото дело, като в диспозитива на решение „да се издаде дубликат на изпълнителен лист на молителите съгласно диспозитива на определение от 28.05.2009 г. да се чете „и за сумата 2 000 лева разноски за въззивна инстанция, присъдени с решение № 619 /08.07.2010 г. по гр.д. № 2818 /2009 г. по описа на САС, 1 г. с-в.“. След подаване на касационната жалба въззивният съд е постановил решение № 11856 от 13.08.2020 г. по делото (гр.д. № 1480 /2020 г.), с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение в номера и датата на постановяването му и в номера и годината на делото (това решени ще бъде обсъдено по-долу). Ответниците по касационната жалба С. Д. Д. и Е. Х. Д. в писмен отговор оспорват наличието на снования за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Производството е по чл.247 вр. чл. 409 ГПК. С въззивната жалба се навежда довод, че съдът се е произнесъл без да е направено искане за това. Подадена е молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист по причина изгубване на издадения за присъдени 1 470 лева разноски от СГС и за присъдени 2 000 лева разноски от САС. Изпълнителен лист е бил издаден и за двете суми. Правното основание на искането е по чл.409 ГПК. Въззивният съд е обсъдил решение № 244 /04.11.2019 г. по гр.д. № 4114 /2018 г. на ВКС, IV г.о., с което е обезсилено първото решение на САС и делото е върнато на СГС за произнасяне по молба за поправка на очевидна фактическа грешка (нататък и о.ф.г.) в решението на СГС. Въззивният съд е приел, че СГС е бил сезиран с молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист за двете суми – 1 470 лева разноски за първата инстанция и 2000 лева разноски за въззивната инстанция и че цялото искане е основателно. Поради това са неоснователни доводите, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум по молбата за поправка на о.ф.г.. Напротив налице е о.ф.г., която е отстранена с обжалваното решение. Несъответствието се дължи на пропуск на съда да обективира в диспозитива вече изразената в мотивите му воля, че дубликатът на изпълнителен лист следва да се издаде и за сумата 2 000 лева. В диспозитива на обжалваното въззивно решение на САС е написано, че се потвърждава решение по с различен номер и дата по гр.д. с различен номер и година от обжалваното (решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 11134 /2018 г.). След подаване н въззивната жалба, по което е образувано настоящото дело, по молба на молителите С. Д. Д. и Е. Х. Д. въззивният съд е постановил решение № 11856 от 13.08.2020 г. по делото (гр.д. № 1480 /2020 г.), с което е допуснал поправка на о.ф.г. в своето обжалвано решение (въззивно решение № 1387 от 30.06.2020 г. по възз. гр. д. № 1480 /2020 г.), като в неговия диспозитив е написал „да се чете „ потвърждава решение 565 от 22.01.2020 г. по гр.д. № 1797 /2005 г. на СГС, г.о. I-1 с-в .“ (това са верните номера на обжалваното пред него и потвърдено от него решение и на първоинстанционното гражданското дело на СГС за поправка на о.ф.г.). Подадената от М. Д. М. касационна жалба е отпреди постановяването на решение № 11856 от 13.08.2020 г. по гр.д. № 1480 /2020 г. на САС за поправка на о.ф.г. в обжалваното въззивно решение. В касационната жалба се твърди противоречие между обстоятелствената част на решението (неговите мотиви) и неговия диспозитив, в което е посочено решение, което няма нищо общо с обжалваното пред въззивния съд решение на СГС. Но именно това противоречие е отстранено с решението на въззивния съд за поправка на о.ф.г. Наведени са и доводи за неправилност, че е искано издаване на дубликат само за 1 470 лева, не и за 2 000 лева, затова и не е допускана никаква о.ф.г в решението на СГС, която да бъде поправяна, СГС се е произнесъл свръх петитум. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване на М. Д. М. са изведени следните правни въпроси, за които се твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване: · Налице ли е основание за отмяна на изготвено решение, в което е налице пълно противоречие между диспозитив и обстоятелствена част, дори и в цифровото посочване на номера на решението и датата му, на номера на делото и годината му, както и на съдебния състав, написал решението, както и предвид липсата на яснота по кое точно дело и по кое точно решение съдът се е произнесъл? Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение на САС със същия аргумент (довод), че с него е потвърдено решение, което не е било предмет на разглеждане. Въпросът не е обуславящ, защото както е посочено по-горе след подаване на касационната жалба САС е постановил решение за поправка на о.ф.г. в своето решение, в което вярно е отразено обжалваното пред него решение, което потвърждава. (Решението, в което е допусната очевидна фактическа грешка не подлежи на отмяна като неправилно, а на поправка, която е извършена). Поради това и настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение, в което е допусната поправка на о.ф.г, не е очевидно неправилно. · Представлява ли основание да се откаже молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист поради неспазване на процедурата по чл.409 ГПК - невръчване на препис от молбата на длъжника? Въпросът не е обуславящ, тъй като не се отнася до обжалваното решението за поправка на о.ф.г., а до решението, с което е уважена молбата по чл.409 ГПК. Към това следва да се добави и че въпросът е основан на твърдение за факт (невръчване на препис от молбата на длъжника), който настоящият състав не установи по делото (твърдението е невярно). Видно от приложеното по гр.д. № 1797 /2005 г. на СГС съобщение от 16.08.2016 г. до М. Д. М. (л.173), тя лично е получила препис от молбата по чл.409 ГПК с призовката за о.с.з. на 20.12.2016 г. · Представлява ли основание за отмяна съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по искане, което не е било направено от никоя от страните? Въпросът е свързан с довод, че молителите не са направили искане за издаване на изпълнителен лист за сумата 2000 лева. По-точният въпрос е: какъв е порокът на съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по искане, което не е било направено от никоя от страните? Въпросът не е обуславящ, той също е основан на твърдение за факт, какъвто не се установява по делото: Видно от приложената по гр.д. № 1797 /2005 г. на СГС молба от С. Д. и Е. Д. (л.167) те са поискали издаване на дубликат на изпълнителен лист за сумата 1 470 лева и за сумата 2 000 лева и са приложили препис от издадения изпълнителен лист за двете суми (л.169). Видно от приложената по гр.д. № 971 /2017 г. на САС молба от С. Д. и Е. Д. от 19.03.2018 г. (л.33) те са поискали поправка на о.ф.г. в решението за издаване на дубликат на изпълнителен лист, като бъде добавена и сумата 2 000 лева. С решение № 244 /04.11.2019 г. по гр.д. № 4114 /2018 г. на ВКС, IV г.о., обсъдено и в обжалваното решение на САС, ВКС е върнал делото на СГС за произнасяне по молбата на С. Д. и Е. Д. от 19.03.2018 г., въз основа на което е постановено решение 565 от 22.01.2020 г. по гр.д. № 1797 /2005 г. на СГС, г.о. I-1 с-в, с което е допусната поправката, като е издаден дубликат и за сумата 2 000 лева (това решение е потвърдено с обжалваното решение на САС). Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са представили списък на разноски, нито доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът