Определение № 60127 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2020 г.

Подадена е молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК от М. М. В. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. К., за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, направени в касационното производство. По искането за присъждането им, заявено в представения отговор, съдът не се е произнесъл. Ответникът по молбата К. И. С. не е взел становище по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Производството е процесуално допустимо с оглед спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молбата, а при разглеждането й по същество, настоящият състав намира следното: С постановеното на 16.04.2021 год. определение по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 61 от 11.06.2020 год. по в. гр. д. № 121/2020 год. на Пловдивския апелативен съд. Липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба, сега молител – М. М. В., заявено в представения отговор на касационната жалба за сума в размер на 3 000 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ, неподписан от довереника. С допълнителна молба от 12.08.2021 год. молителят е представил подписан и от двете страни договор за правна помощ от 23.11.2020 год., удостоверяващ претендирания размер на адвокатското възнаграждение и начина на плащането му, който съгласно приетото в т. 1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС има характер на разписка за платеното на пълномощника възнаграждение. При тези данни и с оглед липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от касатора, като насрещна страна, на молителя М. В. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в установения размер. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение