Определение № 39 от 04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2890/2013 г.

Производството е образувано по касационни жалби на К. К. Д. и [фирма] против решение № 166 / 29.03.2013 год. по т.д.№ 112 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е отменено постановеното от Кърджалийски окръжен съд решение по т.д.№ 43 / 2012 год. и е прието за установено по отношение кредитора – ищец Д. А. Д., по иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 417 т.9 ГПК, че касаторите - първият в качеството на издател, вторият в качеството на авалист по запис на заповед от 10.10.2006 год. дължат на същия сума в размер на 30 000 евро – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1990 / 18.06.2010 год. и изпълнителен лист, на основание същата, по гр.д.№ 1037 / 2010 год. на Районен съд - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2010 год.. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, основано на съображението, че ищецът – кредитор не е имал задължение за въвеждане на каузално правоотношение с издателя, в обезпечение на което е съставен записа на заповед, респ. не е имал тежестта да докаже сключването и действителността му, съответно изискуемо спрямо издателя вземане по същото. С оглед преждеизложения решаващ извод на въззивното решение, предмет и на формулиран от касаторите правен въпрос по допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството ,до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, по въпроса, включен с допълнително разпореждане от 13.06.2013 год. на Председателя на ВКС, а именно: „ Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед ?”. Разгледаният в настоящата хипотеза иск е именно такъв. Отговорът на този въпрос е релевантен за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.229 ал.1 т.7 вр. с чл.292 ГПК