Определение № 9151 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД срещу Определение № 6321/10.06.2025 година на Административен съд - Варна по административно дело № 1043/2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0442-000145 от 02.05.2025 г. на началник сектор в Районно управление 04, Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Подробно обосновава, че „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД е отделен правен субект от ОББ Интерлийз ЕАД и има правен интерес да оспорва ЗППАМ, тъй като е пряк адресат на заповедта и мярката е приложена спрямо собствения на клон Варна автомобил, поради което счита за неправилен извода на съда, че клонът на търговеца не е правен субект и не притежава активна процесуална легитимация. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направени в това производство разноски, за които представя списък и доказателства. Частният жалбоподател се представлява от адв. Й. Алексиев от Адвокатска колегия - Варна. Ответникът по делото - началник сектор в Районно управление 04, Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. Предмет на делото пред Административен съд - Варна е ЗППАМ № 25-0442-000145 от 02.05.2025 г. на началник сектор в Районно управление 04, Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. Видно от диспозитива на оспорената заповед и представените доказателства (свидетелство за регистрация МПС – част 1) е, че адресат на акта е именно „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД и пак същото е собственик на моторното превозно средство – обект на приложената принудителна административна мярка. С оглед посочено основателен се явява доводът на частния жалбоподател, че същият има правен интерес от оспорването на заповедта и е активно легитимиран да подаде жалба срещу нея и да участва в съдебния процес. Съгласно чл. 147, ал.1 АПК „Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения“. Следователно, за да е налице право на оспорване, е необходимо оспорения акт да засяга субективни права или законни интереси на оспорващия, а в случая това е „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД. Субективни права и законни интереси имат гражданите и организациите по смисъла на § 1, т. 2 АПК. „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД е юридическо лице, регистрирано по надлежния ред, вписано в Търговския регистър, има собствено наименование, седалище и адрес на управление, както и единният идентификационен код (ЕИК), който е уникален номер, задължителен за всички търговски дружества и юридически лица, вписани в търговския регистър на България, който служи именно за идентификация на фирмата в официални кореспонденции и документация. По делото е доказано, че именно „ОББ Интерлийз ЕАД – Клон Варна“ ЕАД е собственик на лек автомобил марка „Рено“ с регистрационен № [рег. номер] – обект на приложената принудителна административна мярка. Последната безспорно пряко засяга правото на собственост на лекия автомобил, поради което на собственика не може да бъде отречено правото да оспори административния акт, който ограничава правото да ползва собствения си автомобил или да се разпорежда с него. С оглед посочено, доводите на частния жалбоподател са основателни. Обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпросът за правото на разноски по частната жалба в производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение