Определение № 8676 от 16.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7598/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „Еко БГ-СЖП“ЕООД с адрес на призоваване в гр.София(с ново наименование „Еко бизнес дивелъпмънт“ООД) против Решение №100 от 29.05.2025г. на на Министъра на околната среда и водите, с което е било възобновено производството по издаване на решение по ОВОС за осъществяване на инвестиционно предложение от търговското дружество за „Разполагане на мобилна инсталация за обезвреждане на отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване в имот с идентификатор №69794.57.1 по КККР на село Стрелец, обл. Стара Загора, като е било отменено Решение по ОВОС №5-3/2024г. от дата 22.11.2024г. на Директор на РИОСВ – Стара Загора и преписката е била върната по последно посочения орган за произнасяне по уведомлението на „Еко БГ-СЖП“ЕООД. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка Върховният административен съд – Шесто отделение прие, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение №8 от 23.04.2018 г. по к. д. №13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл.125, ал.2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл.125, ал.2 от Конституцията. Правомощието на Министъра на околната среда и водите в казуса касае упражнена от него компетентност по чл.99 т.1 АПК – за служебно действие и преценка наличието на предпоставките за възобновяване на административното производство по стабилен административен акт на долустоящ административен орган – Директор на РИОСВ – Стара Загора, произнесъл се с Решение по ОВОС №5-3/2024г. от дата 22.11.2024г. Или в случая, от една страна, централният едноличен орган със специална компетентност (Министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон(АПК), поради което и по арг. от чл.132 ал.2, т.2, предл. второ АПК, издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това спорът за допустимостта и за основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл.133 ал.1 АПК. С оглед на това спорът е местно подсъден на Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 АПК Върховният административен съд