Определение № 1582 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 705/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Селенова - съдия в Административен съд Смолян, чрез пълномощника си адвокат Фотева, против Определение №200/14.12.2022 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело №523/2022 г., с което съдът оставил без разглеждане жалбата й срещу Заповед №187/26.07.2022 г. на административния ръководител - председател на Административен съд Смолян, с която са определени допълнителни възнаграждения на съдиите и служителите в органа на съдебната власт към заплатите за месец юли 2022 г., в частта й, с която й е определен размер на допълнително възнаграждение, представляващо 80% от основното трудово възнаграждение плюс ранг, като недопустима. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно – постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е нарушен материалния закон, защото съдът незаконосъобразно приел, че не е налице годен за обжалване по съдебен ред административен акт и не разгледал по същество подадената първоинстанционна жалба. Ответникът по частната жалба - административен ръководител - председател на Административен съд Смолян не е изразил становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорването пред административния съд е Заповед №187/26.07.2022 г. на административния ръководител - председател на Административен съд Смолян, с която са определени допълнителни възнаграждения на съдиите и служителите в органа на съдебната власт към заплатите за месец юли 2022 г., в частта й, с която на К. Селенова - съдия в Административен съд Смолян е определен размер на допълнително възнаграждение, представляващо 80% от основното трудово възнаграждение плюс ранг. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата на К. Селенова срещу заповедта на административния ръководител е процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Обосновал се е, като е приел, че по своята правна същност тя е вътрешнослужебен акт, а не индивидуален административен акт и не попада в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Според последно цитираната норма не подлежат на оспорване по АПК актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая с обжалваната заповед на административния ръководител – председател на Административен съд Смолян не е налице посоченото в чл. 2, ал.2, т.3 АПК засягане на правата и законните интереси на съдия Селенова, нито такъв извод може да бъде изведен въз основа на нормата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България. Липсата на законово защитим интерес на жалбоподателката съдът извежда и от съдържанието на разпоредбата на чл.161, ал.3, т.4 от Закона за съдебната власт, защото в случая не се касае за определяне на основно и допълнително трудово възнаграждение за изпълнение на служебни функции, а за определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигане на резултати по конкретни задачи. Така постановеното определение е неправилно. Административен съд Кърджали е прекратил производството по делото, като е приел, че са налице две предпоставки, посочени в чл.159 АПК, а именно по т.1 и т.4 – съответно липса на годен за оспорване административен акт и не е установен правният интерес от обжалването. Неправилен е изводът на административния съд, че оспорената заповед за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия от административния ръководител - председател на съда, извън хипотезата на чл.161, ал. 3, т. 4 ЗСВ, представлява властническо волеизявление, което обаче не поражда промяна в правната сфера на жалбоподателката и не засяга отрицателно нейните права и законни интереси, поради което не подлежи на съдебен контрол по АПК. Оспорената заповед на председателя на Административен съд Смолян е израз на правомощието на административния ръководител да осъществява общо организационно и административно ръководство на съда. В конкретната хипотеза правомощието му е свързано с определяне на ДМС на съдията. Следва да бъде посочено, че съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Съдия Селенова има правен интерес да оспори процесната заповед на председателя на Административен съд Смолян по съдебен ред, защото с нея се засяга правото й на труд, касателно възнаграждението, което й се следва в качеството й на магистрат. В този смисъл характерът на акта на административния ръководител с оглед правните последици, които настъпват в правната сфера на магистрата, предопределя и субективното материално право на съдия Селенова да го оспори по реда на АПК пред съда. Правото на обжалване е процесуална възможност, която се осъществява от носителя на това право при конкретни законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, което определя обжалваемост на всички административни актове, когато обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва, т.е. същото следва да има пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита. Следователно, предвид правната същност на обжалваната заповед и по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на основание изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, заповедта подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения касационният състав приема, че подадената първоинстанционна жалба срещу Заповед №187/26.07.2022 г. на административния ръководител - председател на Административен съд Смолян е допустима за разглеждане и като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. При този изход на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 326 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение