Решение № 2787 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12510/2025 г.
ВАССедмо отделение12.03.2026 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1476/06.11.2025 г. на Административен съд - Габрово, постановено по административно дело № 134/2025г. ОСЪЖДА „Сиябилд“ ЕООД АД, ЕИК 200632226 със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, [жк], да заплати на Министерството на иновациите и растежа с адрес в гр. София, [улица], разноски по делото в размер от 105,00 (сто и пет) евро. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сиябилд“ ЕООД, ЕИК 200632226 със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, [жк], срещу Решение № 1476/06.11.2025 г. на Административен съд - Габрово по административно дело № 134/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Сиябилд“ ЕООД срещу Решение № РД-02-16-621 от 16.04.2025 година на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП) 2021-2027, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по подадено проектно предложение с референтен № BG16RFPR001-1.004-1980, с наименование „Подобряване на производствения капацитет на семейното предприятие“, по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFPR001-1.004 „Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите”. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не може да контролира законосъобразността на оценъчната дейност на комисията, доколкото порокът на оспорения индивидуален административен акт се дължи именно на незаконосъобразна работа на комисията. В тази връзка обосновава извод, че липсва нормативна забрана съдът да преценява законосъобразността на действията на помощен орган като част от производството по издаване на административен акт. Излага доводи, че доколкото административният орган може само да прецени спазени ли са изискванията при осъществяване на експертно-оценителната дейност, то е следвало да констатира неспазването на нормативните изисквания и да поиска от кандидата допълнителна информация, ако наличната в заявлението е преценена като недостатъчна или неясна. Намира за необосновани изводите на съда, че ако комисията е поискала допълнителна информация би нарушила принципите залегнали в ЗУСЕФСУ, тъй като е нормативно предвидено правомощието й да изисква информация от кандидата, ако прецени, че наличната е непълна или неясна. Отделно от изложеното намира, че съдът не е обсъдил поотделно аргументите срещу административния акт, а в нарушение на процесуалните правила е изложил мотиви единствено по отношение на дейността на помощния орган. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и върне преписката на административния орган за продължаване на административното производство. Претендира разноски за двете съдебни инстанции Касаторът се представлява от адв. П. Киров от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Ръководителят на управляващия орган по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 г., чрез представител по пълномощие А. Тонев, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: За да постанови обжалваното решение Административен съд – Габрово приема, че „Сиябилд“ ЕООД в срока за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) чрез подбор на проектни предложения BG16RFPR001-1.004„Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите” подава проектно предложение с референтен № BG16RFPR001-1.004-1980, с наименование „Подобряване на производствения капацитет на семейното предприятие“. Проектното предложение е преминало през етапа на оценка на допустимост и административно съответствие и е допуснато до етап оценка за техническо и финансово съответствие. Проектното предложение е оценено от двама оценители с право на глас от състава на Оценителната комисия, назначена по реда на Постановление № 23 на Министерския съвет от 13.02.2023 година за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 – 2027. В резултат на извършеното оценяване процесното предложение е получило 23 точки, при праг за преминаване – 21 точки, и максимален праг – 60 точки, но е получило „0“ /нула/ точки по критерий „Бюджет на проекта“, поради което е включено в Списък на предложените за отхвърляне проектни предложения на етап техническа и финансова оценка. На 16.04.2025 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение № РД-02-16-621/16.04.2025 г. на РУО на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027, с което се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на „Сиябилд“ ЕООД. За да постанови оспорения административен акт РУО приема, че по отношение на заложените за придобиване активи по бюджетни редове от 1.1. до 1.7. включително от раздел „Бюджет“ на Формуляра за кандидатстване не се съдържа аргументирана и обоснована информация, която да дава увереност, че същите осигуряват подобряване на производствения капацитет на предприятието, съгласно изискванията в Условията за кандидатстване. На следващо място, обосновава, че разходите за посочените активи не отговарят на изискванията за допустимост на разходите по процедурата, изрично посочени в т. 14.1. и 14.2, тъй като представляват разходи за дейности по проекта, отнасящи се до икономическа дейност, различна от основната икономическа дейност на кандидата съгласно КИД-2008 /въз основа на данни от 2023 година/, поради което, при спазване изискванията по т. 21.2 са премахвани от раздел „Бюджет“ на Формуляра за кандидатстване и процесното проектно предложение е получило „0“ /нула/ точки по критерий „Бюджет на проекта“. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед № РД-14-38 от 29.01.2025 година на министъра на иновациите и растежа, с която определя ръководител на Управляващия орган на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, с посочване на релевантните факти и обстоятелства за постановяването на процесния правен резултат и при съобразяване на приложимите административнопроизводствени правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът посочва, че не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията, поради което макар да е допуснал съдебна експертиза и вещото лице да е изслушано, и заключението му да е прието по делото, при постановяване на настоящото решение съдът не намира за необходимо да се позовава на експертното заключение. Обосновава извод, че административният орган не може да замества експертно-оценителната дейност на комисията и да определя вместо нея или изменя присъдените точки по отделните критерии, а може само да прецени спазени ли са правните изисквания при осъществяване на тази експертно-оценителна дейност. Преценявайки представените по делото доказателства заключава, че не може да се направи извод за нарушаване от страна на комисията на изискванията на чл. 17-20 от ПМС № 23/2023 г. Посочва, че проектно предложение е оценено от двама редовни членове на оценителната комисия с право на глас, като по отношение на конкретните оценители не се установяват нарушения на изискванията към тях. Анализирайки предвидената нова услуга в проектното предложение, съдът приема за надлежно мотивирано и непротиворечащо на правилата на формалната логика присъждането на „0“ /нула/ точки по критерий „Бюджет на проекта“, тъй като липсва аргументирана и обоснована информация, която да дава увереност, че същите осигуряват подобряване на производствения капацитет на предприятието. Подробни доводи излага, че разходите за посочените активи не отговарят на изискванията за допустимост на разходите по процедурата, изрично посочени в т. 14.1. и 14.2, тъй като представляват разходи за дейности по проекта, отнасящи се до икономическа дейност, различна от основната икономическа дейност на кандидата съгласно КИД-2008 /въз основа на данни от 2023 година/. Позовавайки се на правилата за оценяване на проектните предложения чрез подбор на етап техническа и финансова оценка, посочва, че за оценителната комисия е налице забрана да уведоми жалбоподателя, че е налице непълна и/или неточна информация в подаденото проектно предложение и да му укаже да коригира същото, така че да отговаря на критериите за техническа и финансова оценка, посочени в Насоките за кандидатстване по процедурата. Обосновава извод, че констатираните от оценителната комисия пропуски и несъответствия в предложението са съществени и тяхното коригиране би довело до подобряване качеството му, което е в разрез с принципите на свободна и лоялна конкуренция, и на равнопоставеност, и недопускане на дискриминация. Заключава, че при оценката на процесното проектно предложение оценителната комисия не е допуснала нарушения на установените правила за оценяване, поради което възприемането й от административния орган и превръщането й във властническо волеизявление е материално законосъобразно. Въз основа на горното, съдът прави извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. По делото не е спорно, че „Сиябилд“ ЕООД е кандидатствало по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG16RFPR001-1.004„Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите” на програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 г., с проектно предложение с референтен № BG16RFPR001-1.004-1980, с наименование „Подобряване на производствения капацитет на семейното предприятие“. Не е спорно, че същото е преминало етапа на оценка на административното съответствие и допустимост по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗУСЕФСУ. С оспорения административен акт, Ръководителят на УО е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, като изцяло е възприел изводите в оценителния доклад, че във формуляра не се съдържа аргументирана и обоснована информация, която да дава увереност, че заложените за придобиване активи осигуряват подобряване на производствения капацитет на предприятието, съгласно изискването в Условия за кандидатстване, и от друга страна предвидените за закупуване активи представляват разходи за дейности по проекта, отнасящи се до икономическа дейност, различна от основната икономическа дейност на кандидата съгласно КИД – 2008 (въз основа на данни за 2023 г.) В глава трета на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и Постановление № 23 на МС от 13.02.2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 – 2027 г., обн., ДВ, бр. 16 от 17.02.2023 г., в сила от 17.02.2023 г., изм. бр. 63 от 25.07.2023 г., в сила от 01.08.2023 г., бр. 64 от 30.07.2024 г., в сила от 01.09.2024 г. (ПМС № 23/2023 г./Постановлението) е установена процедурата по извършване на подбор на проектни предложения. Техническата и финансовата оценка на предложението се извършва от комисията по чл. 33 от ЗУСЕФСУ, назначена от ръководителя на управляващия орган, по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на Управляващия орган определя състав на оценителна комисия, която да извърши предвидените в чл. 10, ал. 1, т.1, 2 и 3 ПМС 23/2023 г. действия, а именно: да оцени всяко проектно предложение, подадено в определения срок, което включва: оценка на административното съответствие и допустимостта и техническа и финансова оценка, 2) да класира проектните предложения, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 20, ал. 1, в низходящ ред и 3) да определи проектни предложения, за които се предоставя финансова помощ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ПМС № 23/2023 г. въз основа на резултатите от оценката комисията изготвя оценителен доклад до ръководителя на управляващия орган, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяко предложение; 2. списък с резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране, подредени по реда на тяхното класиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им, включващ проектни предложения, отхвърлени на етап техническа и финансова оценка; 4. списък на проектните предложения с прекратено производство по чл. 19, ал. 9, т. 2 и ал. 10; 5. списък на оттеглените по време на оценката проектни предложения. Правилен е изводът на съда, че в рамките на етап "Техническа и финансова оценка" комисията осъществява експертно-оценъчна, а не административна дейност, поради което и актовете, обективиращи волеизявленията й не отговарят на дефиницията за административен акт. Целта е този помощен орган с оглед конкретната процедура, професионална квалификация и опит да предостави експертна оценка, който да даде фактическо основание за произнасянето на РУО и да обоснове неговия извод. Този характер на извършваната оценъчна дейност препятства възможността на административния орган, а и на съда, да вземат отношение по нейното правилно протичане по същество. С оглед посоченото, трите аспекта на дейността на оценителната комисия, които съдът може да проверява, са начинът на формиране на комисията и начинът на извършване на оценъчната дейност и правилата за документиране и отчет на дейността на комисията. Правилно съдът е приел за неотносимо към предмета на делото изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Съдът няма право да замени оценъчната дейност на комисията, преизчислявайки изначално точките, които следва да се присъдят на съответния кандидат. Законодателят е представил оценъчната дейност на специално формиран за целта помощен орган, предвиждайки специални правила, при това с императивен характер, гарантиращи квалификацията на членовете на комисията в съответната област. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ПМС № 23/2023 г. РУО назначава със заповед комисия, която да извърши оценяване и класиране на проектните предложения в процедурата. По аргумент от ал. 2, тя се състои от председател без право на глас, секретар (секретари) без право на глас, необходимия брой членове с право на глас (не по-малко от трима) и резервни членове (също не по-малко от трима). Според ал. 3 от същата разпоредба, председателят на комисията е щатен служител на УО или на междинното звено. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Със Заповед № РД-02-16-720 от 30.09.2024 година на УО е определен състав на оценителната комисия за извършване на подбор по настоящата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Видно от съдържанието на посочената заповед, председателят, секретарите и членовете, в това число и резервните такива, са лица, назначени при УО. Налага се извод за правилно формиране на оценителната комисия и спазване на правилата, осигуряващи квалификацията на нейните членове. Проектното предложение на „Сиябилд“ ЕООД е допуснато на етап „Техническа и финансова оценка", която е оценка по същество на проектните предложения по процедурата и е оценено в съответствие с критериите от Раздел II. „Критерии за техническа и финансова оценка" от „Критерии и методология за оценка на проектните предложения" (Приложение №5) към Условията за кандидатстване по процедурата. Видно от установената процедура и методика на оценяване на проектните предложения, а и в съответствие с чл. 35 ЗУСЕФСУ, назначената от органа оценителна комисия е извършила оценка и представила на органа оценителния доклад, който отговаря по форма и съдържание на изискванията на ПМС № 23/2023 г. РУО е одобрил този доклад и изрично се е позовал на него в оспорения административен акт. Следователно органът е инкорпорирал в мотивите на акта си мотивите, изложени в оценителния доклад и съответните оценителни таблици, за оценка на процесното проектно предложение. Част от оценителния доклад е и протокола за техническа и финансова оценка, извършена от оценителна комисия. В последния ясно са посочени причините, поради които са определени съответните точки на проектното предложение по всеки един критерии и следователно може да се проследи как е формирана крайната оценка, обосновала включването на предложението в списъка на предложенията за отхвърляне по процедурата. Следва да се посочи, че част от протокола за техническа и финансова оценка са и оценителните листове на членовете на комисията, в които също има становища относно определените точки по всеки критерии. Видно от приложения по делото оценителен лист, в резултат на извършената техническа и финансова оценка, проектното предложение на „Сиябилд“ ЕООД е получило 23 точки, при праг за преминаване – 21 точки, и максимален праг – 60 точки, като е получило „0“ /нула/ точки по критерий „Бюджет на проекта“. Както правилно е установил първоинстанционният съд и двамата оценители са присъдили 0 точки относно критерий 6. „Бюджет на проекта“, като са изложили своите мотиви в графа „Забележки“. Като краен резултат оценителите са присъдили 23 точки, тоест липса разлика между сбора точки на двамата оценители, поради което не е било необходимо назначаването на трети оценител съгласно чл. 20, ал. 4 от ПМС № 23/2023 година. По отношение на получените „0“ /нула/ точки по критерий „Бюджет на проекта“ следва да се посочи, че в самото проектно предложение е посочено предвиждането на нова услуга – процедури в лечебен спа център, с лечебна насоченост, брандиран /центърът/ като „Лечебен“, независимо от пояснението, че в него няма да се извършва лечение на болни, болнична дейност, оборудването по проекта не е медицинско и няма да се използва за лекуване на болни, които обстоятелства индикират противоречие в проектното предложение, а по отношение на обосновката, като цели на проекта, е посочено, че се цели уплътняване на заетостта на легловата база с до 20 % и внедряване на своеобразен кръгов модел посредством намаляване количеството използвана вода за хидромасажни процедури, благодарение внедряването на легло за сух хидро масаж. Единственият довод, който излага касаторът относно незаконосъобразността на оспорения акт е свързан с обстоятелството, че оценителната комисия не е изискала допълнително информация съобразно чл. 20, ал. 5 ПМС № 23/2023 г.. Съгласно чл. 20, ал. 5 ПМС № 23/2023 г. при оценката по ал. 1 оценителната комисия може да изисква допълнителна пояснителна информация от кандидатите, като срокът за представянето й не може да бъде по-кратък от една седмица. Допълнително поисканата и представена информация не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение и до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУСЕФСУ. По изключение, на етап техническа и финансова оценка е възможно изискването на допълнителна пояснителна информация само ако неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на кандидата и когато отстраняването на нередовностите не води до подобряване на проектното предложение. Следва да се посочи, че на посочения етап с искане за пояснение не може да бъде допълвано проектното предложение с пропуснатата от кандидата информация в подаденото проектно предложение, както и с указания да коригира същото, така че да отговаря на критериите за техническа и финансова оценка, посочени в Насоките за кандидатстване по процедурата. Обосновано първоинстанционният съд приема, че в случая констатираните от оценителната комисия пропуски и несъответствия са съществени. Налице е изрична нормативна забрана исканата от оценителите допълнителна информация да води до подобряване на качеството на проекта и до нарушаване на принципите на чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Всяко допълнително изискване на информация по проектно предложение, което би довело до "поправяне на някои свои пропуски и по този начин да се достигне до различен резултат" е всъщност нарушение на нормативната забрана и най-вече на принципите на свободна и лоялна конкуренция и на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Поправянето на пропуски в един проект е подобряване на неговото качество, поради което е недопустимо предоставянето на такава възможност на кандидат. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО е издирил и приложил правилно материалния закон и е съобразил неговата цел. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, за да постанови своя акт, е извършил всички необходими процесуални действия, анализирал е доказателствата по-отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал правните си изводи възоснова на тези доказателства и закона. По изложените съображения, като е направил извод че оспореният административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на иновациите и растежа – юридическото лице, в което се намира органът, постановил оспорения административен акт, да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
23- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 33 ЗУСЕФСУ
- чл. 35 ЗУСЕФСУ
- чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 13, ал. 1 ПМС
- чл. 20, ал. 4 ПМС
- чл. 20, ал. 5 ПМС
- чл. 21, ал. 1 ПМС
- чл. 10, ал. 1, т. 1
- чл. 17
- чл. 19, ал. 9, т. 2
- чл. 20, ал. 1
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 29, ал. 1, т. 1
- чл. 37, ал. 1