Определение № 4479 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. П., срещу определение № 2097/03.02.2025 г. по възз. гр. д. № 10745/2023 г. на Софийски градски съд, с което е уважено искането на Е. М. Е. за изменение на постановеното по делото решение № 6701/05.12.2024 г. в частта за разноските, като дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати допълнително разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лв. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата – Е. Е., чрез адв. Т. В., в писмен отговор е изложил доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е счел за основателна молбата на Е. Е. за изменение на въззивното решение в частта за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение и му е доприсъдил още и сумата от 900 лв. Посочил е, че за въззивното производство договореното и заплатено от Е. адвокатско възнаграждение е в размер на 1 800 лв. Разноските са претендирани своевременно, като е представен и списък по чл.80 ГПК. Намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК), може да бъде направено от съда само по възражение на насрещната страна, а в случая такова възражение няма. Евентуално направеното с въззивната жалба не е поддържано, тъй като в последното открито с.з. от 01.10.2024 г., след запознаване с представения списък по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. При това положение въззивният съд е приел, че не е бил надлежно сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и на въззиваемия Е. се дължи присъждане в пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При липсата на възражение за прекомерност законодателят изключва компетентността на съда служебно да намали претендираното от страната възнаграждение за адвокат. В случая, в последното по делото заседание процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. След това процесуално действие на жалбоподателя за съда не е имало основание да се произнася по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по предходно, заявено с въззивната жалба евентуално възражение за прекомерност, което е оттеглено (не е поддържано) в хода на делото от страната. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение