Решение № 11814 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2016 г.

Решение № 11814 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. И. против решение № 610 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2881/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. П., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на И. П. И. срещу заповед № 317з-3634/14.10.2015 г. на директора на ОД на МВР гр. П., в частта й, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност и е разпоредено изземване на служебната му карта, личен знак и оръжие. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа правни и фактически основания за постановяването й. Доводът на касатора, че административният акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. В заповедта изрично е посочено, че в хода на образуваното дисциплинарно производство предстои да бъдат снети обяснения от колегите на служителя, както и от граждани на гр. К., поради което съществува реална опасност същият да им окаже въздействие в свой интерес и да попречи за разкривате на обективната истина. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че заповедта е връчена на служителя след депозиране на молба за връчване на копие, не обосновава нито съществено нарушение на процесуалните правила, нито несъответствието й с целта на закона, а е относим единствено към възможността същата да бъде оспорена по съдебен ред в законоустановения срок. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 195, ал. 4 и чл. 205, ал. 1 ЗМВР, тъй като същите са неотносими към законосъобразността на заповедта в оспорената й част. Тези твърдения са от значение и подлежат на обсъждане в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1, т. 1, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В случая предпоставките на цитираната разпоредба за изпълнени. Заповедта за временно отстраняване от длъжност е издадена от органа, образувал дисциплинарното производство при наличието на изискуемите от закона кумулативни предпоставки. Срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР за противозаконно отнемане на мотопед, което е квалифицирано като нарушение на т. 15, т. 18, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като за това нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед вида на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство, както и предвид заеманата от служителя длъжност - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" в РУ "Полиция" - Карлово, правилно съдът приема, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство, за което в заповедта са изложени мотиви, а именно предстоящото снемане на писмени обяснения от колеги на касатора, както и от граждани от района на гр. К. във връзка с образуваното дисциплинарно производство, което сочи на реална възможност служителя да им окаже въздействие в свой интерес и да попречи на разкриване на обективната истина. Фактът, че дисциплинарното производство е приключило със заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която е отменена от първоинстанционния съд е ирелевантен за законосъобразността на заповедта за временно отстраняване от длъжност, тъй като в случая предпоставките за издаване на заповедта по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР са изпълнени. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди И. П. И. да заплати на Областна дирекция на МВР гр. П. сумата 100 лв, . представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,