Определение № 9428 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., пребиваващ в [заличен текст], против Определение № 1179 от 04.08.2026г., постановено по адм. дело № 957/2026г. по описа на Административен съд – София - област, с което са оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса, за предоставяне на правна помощ – назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ, както и за определяне на преводач от руски на български език и обратно. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против частично подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за същата. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане като допустима, с изключение на частта й, касаеща отказа да бъде назначен преводач. В случай на порок, касаещ тази част от определението, той подлежи на преценка при евентуално оспорване на крайния съдебен акт в същото производство. По тази причина жалбата на К. против коментираната част от оспорения съдебен акт като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в същата – прекратено. Разгледана по същество в допустимите й части, съдът намира частната жалба за частично основателна. Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба, депозирана от Г. В. К., пребиваващ в [заличен текст], посочена като такава с правно основание чл.6, ал.2 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС. В същата молба ищецът е отправил искане за освобождаване от д.т., предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач, поради незнание на български език. Във връзка с искането му за освобождаване от държавна такса ищецът предоставил декл. по чл.85, ал.2 от Закона за правната помощ, решение за развод, справка за имуществено състояние и Решение на ВКС. Във връзка с исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК първостепенният съдът се е произнесъл на база съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства, посочени по-горе. От справката, на която се е позовал и първоинстанционният съд, е установено, че след споменатото решение за прекратяване на брака и одобряване на споразумението, вкл. в частта относно имуществените последици от развода, лицето се е разпоредило с идеалните си части от всички притежавани недвижими имоти в полза на бившата си съпруга. При така събраните доказателства съдебният състав направил извод за притежание на недвижимо имущество от страна на ищеца и отказал да го освободи от заплащането на дължимата държавна такса. Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ, съдебният състав е приел, че не са налице критериите на чл.23 от Закона за предоставяне на правна помощ, тъй като лицето разполага с достатъчно средства, а наред с това е обърнал внимание на това, че ищецът е инициирал и води множество дела. в които са извършвани всички процесуални действия в рамките на подобен административен процес, което пряко сочело на способността му да осъществи лично и защитата си по настоящото дело. В подкрепа на изразеното становище съдебният състав посочил и съдебна практика. На последно място съдебният състав е изложил мотиви за липса на основания за назначаване на преводач, въпреки обстоятелството, че лицето е чужд гражданин, доколкото било видно, че същият осъществявал процесуалните си права лично на български език, като това не затруднявало или възпрепятствало защитата му. В допълнение е посочил и това, че поведението на ищеца създавало впечатление за злоупотреба с права, което по-скоро препятствало нормалното развитие на производството. В крайна сметка нито едно от процесуалните му искания не било уважено. Определението в допустимата за оспорване част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация е, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до справката за недвижимото му имущество, тя отразява извършена делба, при която лицето не е получило дял от нито един от притежаваните по-рано имоти. Липсват други данни за налични МПС или вещи на значителна стойност, от които би могъл да се сдобие със средства, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Що се отнася до оспореното определение в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира крайният извод за правилен, макар и по съображения, частично различаващи се от изложените. Правилно административният съд е приел, че не са налични всички предпоставки на чл. 23 от Закона за правната помощ по отношение на К.. Не се касае за производство, изискващо задължително участие на адвокат. В този случай, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка съдът правилно е достигал до извод за липса при условията на кумулативност на всички три предпоставки, предвидени от закона. В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв. Недоказано остава наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – "интересите на правосъдието да изискват това". За да достигне до този извод, първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелството, че заявителят е страна по десетки граждански и административни дела ежегодно и притежава процесуални знания за пълноправно участие в административните производства. В случаят необходимостта от процесуално представителство е обоснована не с липсата на такива процесуални знания за участие в съдебната фаза на производството, а за изготвяне на самата искова молба. В този случай, следва да бъде посочено, че самият Закон за правната помощ предвижда в разпоредбата на чл.21, т.1 ЗПП формата на консултация и/или подготовка на документи за завеждане на дело, която следва да се развие пред НБПП преди депозиране на исковата молба. Отчетено следва да бъде и това, че производството се развива при засилено действие на служебното начало, като съдът притежава компетентност да преценява необходимостта от доказателства и събира такива при необходимст за изясняване на фактическите обстоятелства по делото. Поради изложеното, Определението на АССГ в тази част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,