Определение № 1072 от 04.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 598/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Вип Офис Център“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 3084 от 23.11.2024 г. по ч. т. д. № 2524/2024 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 7469 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 5224/2024 г. на Софийски градски съд, ІV- Д състав в частта, с която, след отмяна на определение № 11525 от 15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2935/2024 г. на Софийски районен съд, 90 състав, на основание чл. 402, ал. 1 и ал. 2 ГПК, е отменено допуснатото с определение № 2582 от 17.01.2024 г. по същото дело обезпечение на бъдещи искове срещу „Уолекс Лаб“ ЕАД, [населено място] чрез налагане на запор върху вземания до размер на сумата 18 953,29 лв., като до този размер е обезсилена издадената обезпечителна заповед № 49 от 23.01.2024 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорват се изводите на състава на ВКС, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Частният жалбоподател излага становище, че определението на Софийски градски съд, което е предмет на обжалване пред ВКС, попада в категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт на Софийски градски съд. Моли атакуваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания съдебен акт, предходният състав на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Изложил е съображения, че въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Изтъкнал е, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд определение по молба за отмяна на допуснато обезпечение, като в качеството си на съд по съществото на спора е преценил първоинстанционния акт за неправилен, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и че това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Извършената от състава на ВКС преценка за недопустимост на частната касационната жалба е правилна. Обжалваното пред ВКС определение не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, в която лимитативно са посочени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл. 402 ГПК, не попадат в кръга на визираните в т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК актове. С определението по чл. 402 ГПК не се прегражда развитието на исковия процес, същевременно не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, като някои разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, определението за разноски и други. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право, съответно имат несамостоятелен и привременен характер и не отговарят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. На същия ред за двуинстанционно обжалване са подчинени и определенията по молба за отмяна на обезпечителните мерки по чл. 402 ГПК. Поради това определенията по чл. 402 ГПК подлежат на обжалване пред ВКС само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от второинстанционния съд, т. е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение по него, но не и в случаите, когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение