Определение № 861 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 356/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №960, постановено на 07.04.2025г. от Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, е оставена без разглеждане молба вх.№24694 от 30.09.2024г., подадена от адв.Ш. в качеството й на процесуален представител на Ц. В. С., за изменение на въззивно определение №2133 от 25.08.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане на разноски в производството по постановяване на същото определение по реда на чл. 248 ГПК. Определението е обжалвано от адв.Ш., в качеството й на процесуален представител на Ц. В. С., с оплаквания, че е неправилно, немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС, и с искане да бъде отменено. Поддържа, че производството по чл. 248 ГПК е такова, което дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е обособено като самостоятелно, независимо дали протича предварително, успоредно или след исковото производство. За неправилен счита извода на въззивния съд, че подадената от нея молба за изменение на съдебен акт в частта му за разноските, е недопустима. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: Както е посочено в мотивите към т. 8 на ТР №6/2012 от 6.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран по реда на чл. 248 ГПК. Всяка една от спорещите страни може да поиска от съда по реда на чл. 248 ГПК да допълни вече постановен съдебен акт в частта му за разноските при липса на произнасяне по този въпрос. В този смисъл се приема, че по реда на чл. 248 ГПК се отстраняват непълноти в съдебния акт, още повече като бъде взето предвид, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Определението, с което въззивният съд се произнася по подадена частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК, представлява акт, с който приключва производството по подадената жалба. Постановявайки това определение въззивният съд следва да се произнесе и по направено искане за присъждане на разноски по причина подадената жалба, като при липса на такова произнасяне страната разполага с правото да иска допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Подадената по реда на чл. 248 ГПК молба в този смисъл е допустима и съдът дължи произнасяне по нейната основателност. В настоящия случай с определение №2133 от 25.08.2024г., постановено по в.гр.д.№83/2024г., САС е потвърдил определение №265541 от 12.10.2023г., постановено по гр.д.№1067/2017г. на СГС, с което първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Неправилен при тези данни е изводът на въззивния съд, че подадената от адв.Ш., в качеството й на процесуален представител на Ц. В. С. (ищец в първоинстанционното производство) молба за допълване на определение №2133/25.08.2024г. в частта му за разноските, е недопустима. Независимо дали счита молбата за основателна или не, въззивният съд е следвало да се произнесе по съдържащото се в нея искане. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество по молба вх.№24694 от 30.09.2024г., подадена от адв. Ш. в качеството й на процесуален представител на Ц. В. С., за изменение на въззивно определение №2133 от 25.08.2024г. в частта му за разноските. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение