Определение № 10092 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2026 г.

При отсъствие на председателя поради позоваване на платен или неплатен отпуск или поради отпуск поради временна неработоспособност, заместник-председателя, който го замества получава възнаграждение, равно на 70 на сто от брутната работна заплата на председателя за съответния месец за времето на заместване.“. Съдът, като преценил събраните по делото доказателства, установил, че към момента на подаване на първоинстанционната жалба, оспорената разпоредба е отменена. Формирал е извод, че оспорването е без предмет, поради което, на основание чл. 159, т. 1, във вр. с чл. 196 АПК, е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 159, т. 1 АПК, във вр. с Раздел III „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ от Глава десета на АПК, както и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на жалба представлява процесуална възможност да се отмени (като унищожаем) или прогласи нищожността на административен акт. Решението, с което се отменя административния акт като незаконосъобразeн има конститутивен ефект. Решението, с което се прогласява нищожността на административен акт има декларативен афект. В общия случай, това означава, че конститутивното съдебно решение отменя с обратна сила - от датата на издаване, административния акт, а декларативното съдебно решение установява, че оспореният акт не притежава и не е притежавал властта да регулира съответните правоотношения и поради това да породи, каквито и да било правни последици. В случаите на подзаконовите нормативни актове, вероятно от съображения за правна сигурност и обществен ред, законодателят в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК изрично е предвидил, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. В конкретния случай, оспорената разпоредба от Правилника не е отменена от съда, поради което отмяната няма обратно действие, а от административния орган, който я е приел. В този случай действието на тази отмяна е занапред. Тоест, разпоредбата я няма от 30.05.2024 г., но тя е съществувала от момента на приемането й до отмяната й, което означава за периода от 28.04.22 г. до 30.05.2024 г. Твърденията в жалбата, с която е сезиран съда са, че разпоредбата е била нищожна за периода на нейното действие. Тоест, за периода, за който се твърди нищожността й, разпоредбата е била факт от обективната действителност и е произвеждала последици. В този смисъл, жалбата е с предмет, противно на приетото от първоинстанционния съд. Освен от гледна точка на наличието на предмет, допустимостта на оспорването се преценява и с наличието на интерес за жалбоподателя, който съдът следва да прецени в конкретния случай, дали е налице, от гледна точка на ефекта, който се цели с прогласяване на нищожността на оспорената разпоредба. По тези съображения, определението като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.