Определение № 50101 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение27.04.2023 г.докладчик Владимиров

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 50104 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 2682/2022 г. на ВКС, IІІ г. о. в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА „БГ Рент 2017“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да заплати на Ц. Т. Ц. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], област Враца, [улица] сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева – разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба с вх. № 501342 от 02.03.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищеца Ц. Т. Ц. чрез адв. Ч. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50104 от 27.02.2023 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е представен отговор на молбата от касатора „БГ Рент 2017“ ЕООД – [населено място]. Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 50104 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 2682/2022 г. на ВКС, IІІ г. о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 90 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 101/2022 г. на Окръжен съд - Враца. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените от него разноски за касационната инстанция. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022 г., в който е отразено, че ищецът и настоящ молител е заплатил адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 400 лв. Вписано е, че заплащането на възнаграждението е извършено в брой. Предвид на това и с оглед липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от касатора – търговско дружество, посочената сума следва да бъде присъдена на ответника по касационна жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

4