Решение № 814 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4706/2008 г.

Решение № 814 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4706/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ООД "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" гр. Пловдив срещу решение № 536 от 07.04.2008 г. по гр. дело № 1905/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 40 от 8.05.2007 г. по гр. д. 105/2007 г. на Пловдивски районен съд . На основание чл. 261, ал. 2 от ЗМВР (отм.) е претендирано присъждане на неизплатена разлика от обезщетение при повторно освобождаване от служба, като в една част, за която искът е отхвърлен над размера на присъдените 1799,16 лева, решението на Пловдивски районен съд е влязло в сила. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия извод при каква база следва да се отчете приспадане на полученото при предходно освобождаване обезщетение. Ответникът в касационното производство Б. Н. П. не е заявил становище. С определение № 108 от 3.11.2008 г. състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, предвид противоречиво решаване на въпроса как да се приспада вече полученото обезщетение в хипотеза по чл. 261, ал. 2 от ЗМВР(отм.) - като номинална стойност спрямо базата към момента на повторното прекратяване или като брой възнаграждения според прослужените години, вече изплатени при предходното освобождаване от служба. Жалбата по същество е основателна По иск с правно основание чл. 261 от ЗМВР (отм.) и хипотеза, за която е приложима втората алинея, при вече изплатено обезщетение за дванадесет прослужени години и дължимо обезщетение за още шест при настоящето освобождаване от служба, въззивният съд е приел предходното обезщетение да се приспада като номинална стойност при второто освобождаване, изчислено на база всички прослужени години, по аргумент от чл. 262, ал. 3 от ЗМВР (отм.) - норма, определяща като база на обезщетението брутното трудово възнаграждение при освобождаване в този случай . Отхвърлен е довод на касатора, че е погасил изцяло задълженията си, като е приспаднал съответен на прослужените години брой възнаграждения,. Решението е неправилно . При повторно освобождаване от длъжност на служителя се дължи обезщетение в размер на остатъка, според броя прослужени години след повторното постъпване в системата и това именно вземане се определя съобразно базата по чл. 262, ал. 3 от ЗМВР (отм.), като от дължимото обезщетение по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР (отм.) се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение . Законът съобразява последиците от едно вече приключило правоотношение, без да ги преурежда. Ето защо при последващо освобождаване се приспадат съответния брой платени брутни заплати, а не сумите по тези заплати, т.к с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено . Противното води до индексиране на вече изплатено обезщетение посредством преизчисляването му на друга база, което няма опора в действащия нормативен ред. Предвид горното, основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по въпроса за размера на платеното и дължимото при последващо освобождаване от служба. Пред въззивния съд предмет на разглеждане е било осъдителното решение по иска в частта за сумата от 1799,16 лева, претендирана и безспорно установена като номиналната разлика, на база приспадане на вече изплатеното обезщетение за 12 прослужени години в паричен еквивалент, спрямо условното преизчисляване на цялото обезщетение, общо 18 прослужени години, на база брутното възнаграждение към момента на повторното освобождаване. Този иск неправилно е уважен, тъй като обезщетението за остатъка прослужени години след последващо назначение е изплатен изцяло от ООД"П" гр. П., след съобразно със закона приспадане на вече платеното при предходно освобождаване. Обжалваното въззивно решение следва да бъде изцяло отменено, като в частта за разликата от 1799,16 лева искът на Б. Н. П. следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, което е основателно предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК за сумата 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг.о.