Определение № 290 от 25.09.2018 г. на ВКС по д. № 33/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Й. Й. за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК от 31.05.18 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалба на ВМА, с присъждане на сторените от молителя разноски за производството в размер на 1200 лв., за адв. възнаграждение. Ответникът по молбата ВМА я оспорва като неоснователна; евентуално прави възражение за прекомерност на разноските. ВКС намира молбата за допустима и отчасти основателна. Разноските са поискани с отговора на жалбата, а извършването им е удостоверено с приложения договор за правна защита между ответника по жалба и адвоката му, в който е посочено, че сумата за разноски се изплаща при сключване на договора и той служи като разписка за изплатената и получена сума / ТР №6/13 г. ОСГТК, т.1/ Основателно е обаче възражението на ответника по молбата за прекомерност на разноските – ВКС намира, че с оглед характера на спора, приключването на делото в закрито съд. заседание и сложността и обема на адвокатската защита, на молителя следва да се присъди сумата от 700 лв., като в останалата част искането за разноски се отхвърли поради прекомерността им. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.1,3 и 5 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.