Определение № 4420 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3698/2026 г.

Производството е по чл.306 ал.2 вр. чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. Х. срещу разпореждане на Козлодуйски районен съд № 2233/ 12.06.2026 г. по гр.д.№ 1033/ 2023 г., с което са върнати подадените от Ц. И. Х., молби по чл.303 от ГПК вх.№ 1238/ 18.02.2025 г., вх.№ 2824/ 10.04.2025 г., вх.№ 4308/ 06.06.2025 г., вх.№4506/ 16.06.2025 г., вх.№ 5844/ 11.08.2025 г., вх.№ 7639/ 05.11.2025 г. и вх.№7640/ 05.11.2025 г., за отмяна на постановеното по същото дело от същия съд определение № 1448/ 01.12.2023 г. поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите им. Жалбоподателката излага в частната си жалба и в допълнителна такава твърдения, че нейният брат А. И. без нейно знание продал тяхно общо наследствено имущество, като получил изцяло продажната цена. Описва хронологията на предприетите от нея действия пред съд за защита на своите права и виждането си какъв трябва да е изходът от правния спор между нея и брат й. Счита, че брат й следва да бъде осъден да й заплати сумата 2 500 евро, която й се полага законно. Конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане не излага. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство е образувано по осъдителен иск, предявен от Ц. И. Х. против А. И. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 500 евро. Ответникът направил възражение за местна неподсъдност на спора, който е уважен от Козлодуйски районен съд с определението, чиято отмяна се иска в настоящето производство. Определението е потвърдено от Врачански окръжен съд с окончателен от 10.07.2024 г. акт по гр.д.№ 133/ 2024 г. Делото е изпратено на Врачански районен съд, пред който е образувано под № 2497/ 2024 г. Ответникът заявил довод за недопустимост на исковото производство, поради обстоятелството, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 933/ 2017 г. на Козлодуйски районен съд. Районният съд уважил този довод и прекратил производството по делото с определение от 30.08.2024 г., в сила от 28.12.2025 г. С молби вх.№ 1238/ 18.02.2025 г., вх.№ 2824/ 10.04.2025 г., вх.№ 4308/ 06.06.2025 г., вх.№4506/ 16.06.2025 г., вх.№ 5844/ 11.08.2025 г., вх.№ 7639/ 05.11.2025 г. и вх.№7640/ 05.11.2025 г. Ц. Х. е поискала отмяна на влязлото в сила определение № 1448/ 01.12.2023 г. по гр.д.№ 1033/ 2023 г. на Козлодуйски районен съд. С разпореждане № 1377/ 08.04.2026 г. съдът оставил без движение молбите и указал на молителката точно и мотивирано да изложи основанието за отмяна по чл.303 от ГПК, да представи доказателства за спазване на срока за подаване на молбата, да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса, да представи препис за насрещната страна. Указал на молителката, че при неизпълнение на указанията на съда молбите ще бъдат върнати и след като в дадения срок не последвало изпълнение, с обжалваното в настоящето производство разпореждане върнал молбите. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.306 ал.2 ГПК, когато молбата за отмяна е нередовна, се прилага разпоредбата на чл.286 ГПК, според която неотстраняването на нередовностите на въззивната жалба в срок има за поледица връщането й на подателя. По този начин е процедирал първоинстанционният съд, а частната жалба срещу разпореждането за връщане не съдържа никакви конкретни доводи за неговата незаконосъобразност. Изложени са твърдения за наличие на неудовлетворено вземане на молителката към брат й, които не подлежат на обсъждане нито в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, нито в това по чл.306 ал.2 ГПК. Тъй като молбите на Ц. Х. са били нередовни и нередовността им не е била отстранена в законния срок, правилно те са били върнати с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Извън изложеното, молбите са недопустими и като насочени срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна. Съгласно Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.6, не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С определението от 01.12.2023 г. не е постановено прекратяване на делото поради отказ от иска, поради което то не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК По изложените съображения Върховният касационен съд