Решение № 2184 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2016 г.

Решение № 2184 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 462 от 15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 259/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02-1400529-091-01/22.10.2014 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-02000214078299-003-01/22.12.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., в частта потвърдена с Решение № 6/8.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в ревизионното производство е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи от продажба на стоки по невключени в счетоводството на ревизираното лице фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което проведеното облагане по аналог е законосъобразно. В подкрепа на тезата си излага подобни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "П. МП" ООД, гр. П., чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. и с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Б. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-02-1400529-091-01/22.10.2014 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-02000214078299-003-01/22.12.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., в частта потвърдена с Решение № 6/8.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Б. при ЦУ на НАП, с която на "П. МП" ООД, гр. П. е допълнително начислен ДДС в размер на 17 792.51 лв. и лихви за забава в размер на 7 600.45 лв. и са определени задължения по ЗКПО за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 4 218.14 лв. и лихви за забава в размер на 1 203.70 лв. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за неговата установеност е формиран след като в хода на ревизията е констатирано, че през процесните данъчни периоди основата дейност, осъществявана от ревизираното лице, е търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, алкохол и други пакетирани стоки и се осъществява в 6 търговски обекта в гр. П., с. П. и с. Я. поляна. След съпоставка на представените от ревизираното лице първични счетоводни документи и данните в информационната система на НАП за ДДС, органите по приходите са приели, че конкретно посочените в РД фактури, издадени от "А." ООД, "Т. Л. Г. Б." ООД, "Т. Т. П." ООД, "С. 17А" ООД, ЕТ "А.-И. Б.", "Р." ООД, "К. О.", "О. м. к." АД, "М. МК" ООД, "Д. С." АД, "А. В." ООД, "В. Б." ЕООД, "С." ООД, "М." ООД, "К. Б." АД, "В. В. и Ко" ЕООД "Н.-62" ЕООД, "Б.-6" ЕООД, ЕТ "ТП-П.-Т. П.", "Д." ЕООД, "К. К." ЕООД, "С. 2000" ООД, "Н. Д." ЕООД, "П. К." ЕООД, "А." АД, "Б.-ММ" ЕООД, "А. М. К." ЕООД и "С. М. К." ЕООД не са отразени от ревизираното лице в счетоводните регистри за отчитане на стоките. От издателите на фактурите са представени писмени обяснения, съгласно които стоките са плащани в брой. Те са разяснили, че стоките са получавани в обект на ревизираното лице от негов представител, а до там са транспортирани от доставчиците със собствени или наети превозни средства, като фактурите са издавани в момента на плащането. Според писмените обяснения на друга част от доставчиците стоките са предавани в обектите им за сметка на получателя. При тези констатации органите по приходите са приели, че фактурираните доставки към "П. МП" ООД са реално извършени. В тази връзка са съобразили, че всички доставчици разполагат с необходимия кадрови и материален ресурс за разносна търговия или притежават складове за продажба на хранителни продукти. Всички фактури са отразени в счетоводните регистри на доставчиците и в регистрите по ЗДДС. П. това са счели, че закупените от "П. МП" ЕООД стоки впоследствие са продадени, без да са отчетени приходите и печалбата от реализацията им. Преценили са, че тази констатация се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, обуславяща приложението на особения ред по чл. 122 от ДОПК. Отчели са, че се касае за хранителни стоки и напитки с кратък срок на годност и бързо оборотни стоки, поради което неотчетените в счетоводството на дружеството стоки са получени и съответно реализирани в съответния месец на получаването им. Въз основа на декларираното от ревизираното лице, ревизиращите са счели, че приложимите надценки са: за 2008 г. - 18 %, за 2009 г. и 2010 г. - 11 %, за 2011 г. и 2012 г. - 12 %, определящи посочените нетни приходи от продажбите на съответните стоки и определените вследствие на това задълженията за ДДС по конкретизираните в РД периоди и размери. Формирали са и данъчна основа по ЗКПО, като към декларираните приходи и разходи са добавили тези от продажбата на неосчетоводените стоки. Така е определен дължим корпоративен данък както следва: за 2008 г. в размер на 646,20 лева и лихва 377,44 лева; за 2009 г. - загуба; за 2010 г. - загуба; за 2011 г. - в размер на 1 803,55 лева и лихва 299,51 лева и за 2012 г. - 563,63 лева и лихва 89,29 лева. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, която е анализирала счетоводната политика на "П. МП" ООД, проследила е предприетите от ревизираното лице счетоводни операции във връзка с фактурите, издадени от доставчиците. Посочено е, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя и няма данни по тях да е извършвано плащане, както в брой, така и по сметка. При ревизираното дружество няма приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други документи, удостоверяващи предаването на стоките по спорните фактури. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че те не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, обуславящо провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Решаващият състав е съобразил, че преобладаващата част от фактурите не са подписани от получателя, а в останалите са положени видимо различни подписи, без да е ясно от кого са положени. Предвид липсата на доказателства за предаването на стоките от доставчиците на ревизираното дружество съдът е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени. При този извод решаващият състав е преценил, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и издаденият РА в тази му част следва да бъде отменен. Същото заключение е формирано и по отношение на определените задължения за корпоративен данък. Според съда ревизираното дружество не е получавало стоките по спорните фактури и не е извършвало последващи доставки с тях, за да се коригира финансовият му резултат с посочените разходи и приходи. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След анализ на становищата и възраженията на страните решаващият съд правилно е формулирал въпроса, върху който се концентрира спорът между тях - подкрепят ли събраните доказателства наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отговорът му е обусловен от установеността на получаването на стоките по процесните фактури от ревизираното лице и последващата им реализация. В този контекст изцяло споделими са мотивите на съда, че сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно - не съставляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При неустановеност на основанието за прилагането на особения ред за облагане по аналог, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА не се ползват с материална доказателствена сила. Именно с презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК са свързани основните доводи в касационната жалба, но нейното приложение е обусловено от установяването на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са събрали доказателства, които да подкрепят наличието му, то обосновано решаващият състав е приел неустановените обстоятелства за неосъществени. Този извод следва от липсата на счетоводни документи за придобиване на стоките от доставчика, за транспортирането им, за съхраняването. При липсата на приемо-предавателни протоколи и фактури, които не са подписани от получателя, ирелевантни сами по себе си са материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчиците за осъществяването на спорните доставки. След като не е доказано тяхното реално извършване, то не е налице и нормативно основание същите да бъдат осчетоводени от получателя и впоследствие да бъдат отразени приходи от продажбата им. При неустановеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, издаденият в производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК РА се явява незаконосъобразен както в частта относно допълнително определения ДДС, така и спрямо частта, с която е определен допълнително дължим корпоративен данък в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството с разходите и приходите по спорните доставки. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направено искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение