Определение № 2553 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от Н. Д. Д., срещу определение № 3968/19.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 13552/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. Д. Д. за освобождаване от държавна такса по подадена от него частна касационна жалба срещу определение № 437/10.01.2024 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и освобождаването му от внасяне на дължимата държавната такса, поради невъзможността да я заплати, като е приложил декларация за материално и гражданско състояние. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 437/10.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13552/2023 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено разпореждане № 20104500/03.10.2023 г. по гр.д. № 2769/2019 г. на Софийски районен съд за връщане на няколко жалби на Н. Д. Д.. Срещу въззивното определение е постъпила частна касационна жалба с вх. № 11303/31.01.2024 г. от Д., която е оставена без движение с разпореждане № 2769/02.02.2024 г. на съдия от СГС като нередовна с указания за внасяне на държавна такса. Разпореждането е съобщено лично на Д. на 19.02.2024 г. В изпълнение на указанията на въззивната инстанция на 31.01.2024 г. /в рамките на срока по чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК/ е подаден документ, озаглавен „второ искане за отвод“, с което е поискан отвод на съдията от СГС, постановил разпореждането за оставяне без движение на частната касационна жалба, както и освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, тъй като е трудоустроен с 93 % инвалидност, а пенсията му е в размер на 601 лв. С разпореждане № 4680/23.02.2024 г. е оставено без уважение искането за отвод на съдията докладчик и е дадена възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искането за освобождаване от държавна такса, като е указано, че при неизпълнение в срок, искането за освобождаване от държавна такса ще бъде оставено без уважение, а подадената частна касационна жалба ще бъде върната. В дадения срок жалбоподателят е депозирал "трето искане за отвод“, като не е представил изискуемата декларация. С разпореждане № 6030/11.03.2024 г. е оставено без уважение повторно направеното искане за отвод на съдията докладчик, а с определение № 3968/19.03.2024 г. е оставено без уважение искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на Д. от задължението за внасяне на държавна такса и разноски. Счел е, че дори пенсията на молителя да е в размер от 601 лв., както той е посочил в молбата си, сумата от 15 лв., която е дължима за обжалването, не може да го затрудни. Определението е правилно. Според трайно установената съдебна практика в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК- страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация, подадена от молителя и на посочени и представени от него доказателства за релевантните факти. С оглед на това, неизпълнението на дадените указания и непредставянето на изискуемата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за необходимостта, от която страната е била редовно уведомена, както и наличието на данни за предходно заплащане на дължимите по делото държавни такси обуславят извод за законосъобразно процедиране на въззивния съд. Затова, като е приел, че не са налице предвидените от закона предпоставки за освобождаване на страната от внасяне на дължимата държавна такса за обжалване на определението, съдът е постановил законосъобразно определение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение