Определение № 11813 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, във връзка с §1, т. 2 ДР на ДОПК. Образувано е по искане на „Адактаинеженеринг“ ООД, подадена чрез адв. Милева, с искане за тълкуване на решение № 5206 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9474/2022 г. В молбата се твърди, че според първоинстанционният съд, решението му е отменено изцяло, включително и по отношение на присъдените разноски, а според дружеството, първоинстанционното решение не е отменено в частта за разноските. Искателят счита, че след като разноските са присъдени от административния съд поради незаконосъобразността на акта, то на още по-голямо основание разноските се дължат при прогласяването на ревизионния акт за нищожен. Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. София изразява становище, че искането е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Алтернативно излага съображения за неоснователност на искането. Върховен административен съд, състав на осмо отделение приема, че искането за тълкуване на окончателно решение е допустимо, но е неоснователно. С решение № 5206 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9474/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 4151 от 22.06.2022 г. постановено по адм. дело № 10568 по описа на Административен съд София град за 2021 г. и вместо него е прогласена нищожността на ревизионен акт №Р-22220320004438-091-001/01.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1262/19.08.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, като административната преписка е изпратена на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София. Възможността, предвидена в чл. 251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила решение, е способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните, относно вложения в него смисъл и за изпълнение на неговите правни последици. На тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо и той установява какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. С оглед на тези общи принципни правила, в конкретния случай Върховният административен съд намира, че процесното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. На тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се постига друг правен резултат, каквато е действителната цел на разглежданото искане. С направеното искане се цели решението да бъде изменено в частта за разноските, след изтичане на срока по чл.248, ал.1 от ГПК. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда за цялостна отмяна на първоинстанционното решение, поради което не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящото дело ясно и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. По горните съображения искането на ревизираното лице за тълкуване на окончателно решение № 5206 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9474/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение