Определение № 275 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2974/2019 г.

Производството е по реда на чл. 245, ал. 2 ГПК. По в.гр.д. № 2610/2020 г. по описа на апелативния съд гр. София е постъпила молба от Ю. В. С. – ответник във въззивното производство, с искане за спиране изпълнението на отмененото въззивно решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд гр. София, по което е издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК. По делото се установява, че с разпореждане от 28 февруари 2019 г. по в.гр.д. № 1002/2018 г. е издаден изпълнителен лист за главница в размер на сумата от 140240 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2013 г. С решение № 113 от 29 юли 2020 г. по гр.д. № 2974/2019 г. по описа на IV г.о., ВКС, се обезсили решение № 375 от 15 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1002/2018 г. по описа на апелативния съд гр. София, по което е издаден изпълнителния лист, и делото се върна за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд. Молителката сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20198380401150 по описа на ЧСИ М. Б.. Съгласно чл. 432, т. 1 ГПК изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 2 ГПК, съгласно който изпълнението се спира когато обжалваното решение бъде отменено. Тълкуването на правилата на чл. 245, ал. 2 и чл. 432, т. 1 ГПК налага извод, че спирането на изпълнението при отмяна на обжалваното решение, обхваща и случаите на обезсилване на решението, по което е допуснато предварително изпълнение, защото последиците на отмяната на решение, когато то е неправилно, и последиците от обезсилването му, когато е недопустимо, спрямо принудителното изпълнение, са едни и същи – принудителното изпълнение е лишено от изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемото право и неговия носител. Компетентен да се произнесе по молбата в случая е касационният съд, който е обезсилил въззивното осъдително решение и постановеното от въззивния съд предварително изпълнение. Налице са следователно необходимите предпоставки за исканата от съда правна защита. Ето защо и на основание чл. 245, ал. 2 ГПК, съставът на IV г.о., ВКС,