Определение № 350 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 26.04.2011 г. по гр.д. № 345/2011, с което е потвърдено решението на Карнобатския районен съд от 09.12.2010 г. по гр.д. № 405/2009, с което са уважени предявените искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът И. Н. К., представляван от адв. Кр. Д. и Н. Н. от Б., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на държавния орган да докаже, че имотът публична държавна собственост му е предоставен за стопанисване и за задължението на съда сам да определи правната квалификация на предявените искове, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата “И. по з.”, К., представляван от адв. Т. Т. от САК я оспорва, като счита, че повдигните правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал процесната сграда, която съгласно представения акт за публична държавна собственост е предоставена за стопанисване на ищеца. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена) и не се разрешават се противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация според основанието и петитума на исковата молба, както и че актът за държавна собственост съставлява доказателство за посочените в него обстоятелства и в тежест на оспорващия ги е да докаже обратното. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение