Определение № 8441 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Р. Т. от София, с постоянен адрес в София, [жк], [адрес],[номер], против определение № 1447 от 08.02.2024 г., постановено по адм. д. № 10991 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град. Излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон и за постановяване на необоснован съдебен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР) искова молба. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – СДВР при МВР със седалище и адрес на управление в София, на [улица]не представя становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), решаващият състав на Административен съд – София – град е върнал предявената от М. Т. против СДВР при МВР искова молба, вх. № 41159/17.11.2023 г., и е прекратил проиводството по образуваното пред него дело. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от М. Т. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против СДВР при МВР за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени в периода 22.01.2023 г. – 03.07.2023 г. имуществени вреди в общ размер на 9163.67 лв. (от които: 9000.00 лв. пропуснати ползи по Договор за извършване на превоз от 15.01.2023 г., сключен между А. Е. Е., като възложител и ищеца, като изпълнител; 163.67 лв. заплатени разходи за извършено химическо и химикотоксилогично изследване на проби кръв и урина на ищеца) и неимуществени вреди в общ размер на 4000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания и неудобства (нервно напрежение, унижение пред обществото, обида, личностно отхвърляне от семейството, безпомощност, силно неудобство и несигурност за изпълнение на Договор за извършване на превоз от 15.01.2023 г., сключен между А. Е. Е., като възложител и ищеца, като изпълнител), причинени му вследствие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 174, ал. 3, предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), серия GA, № 822154 от 22.01.2023 г., издаден от М. Б. Т., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР и Заповед № 330 от 22.01.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, издадена от Б. К., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Съдът е преценил за недопустими предявените от Т. обективно съединени искове за имуществена и неимуществена обезвреда. За да формира този извод, се е мотивирал, че, в случая, липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на съдебна искова защита по реда на ЗОДОВ – отменени, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, незаконосъобразни административни актове. Посочил е, че твърдяната от ищеца незаконосъобразност на АУАН, серия GA, № 822154 от 22.01.2023 г., издаден от М. Б. Т., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР и на Заповед № 330 от 22.01.2023 г. за прилагане на ПАМ по ЗДвП не е налице. Приел е, че АУАН не представлява административен акт по смисъла на АПК. Позовал се е на нормата на чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Подчертал е, че съставянето на АУАН е правно действие, с което се образува административнонаказателното производство, като същият не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Допълнил е, че контролът за законосъобразност на АУАН се осъществява при обжалването на издаденото след него наказателно постановление (НП). Отчел е доказателствата по делото (л. 15-16 от първоинстанционното дело), че административнонаказателното производство по съставения на ищеца АУАН серия GA, № 822154 от 22.01.2023 г. е прекратено от административнонаказващия орган с мотивирана резолюция № 23-4332-М001099/22.06.2023 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Преценил е, че след като това административнонаказателно производство е приключило с благоприятен за Т. изход, той няма правен интерес от предявяване на искове за обезщетение на вреди от прекратяването му. На следващо място административният съд е обсъдил издадената на ищеца Заповед за прилагане на ПАМ. Съобразил е правния характер на същата – индивидуален административен акт по смисъла АПК, но е подчертал, че по делото липсват данни, а и не се твърди, тази Заповед да е обжалвана от ищеца, съответно да е отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна. Отхвърлил е, като неоснователни, доводите на Т., че с резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство е отменено, както действието на АУАН, така и издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Формирал е решаващия извод за недопустимост на съдебното производство поради липсата на отменени по надлежния ред незаконосъобразни административни актове. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че вредите се претендират, освен от АУАН, серия GA, № 822154/22.01.2023 г., издаден от М. Т., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР и Заповед № 330/22.01.2023 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, издадена от Б. К., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и от незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица при ответника по иска при или по повод на административна дейност. Първоинстанционният съд се е съобразил с очертания от Т. в исковата молба предмет на спора. Разгледал е предявените искови претенции изцяло в рамките на наведените фактически и правни обстоятелства. Правилно е преценил, че имуществените и неимуществените вреди се претендират от твърдени за незаконосъобразни един АУАН и един индивидуален административен акт, а не от твърдени за незаконосъобразни действия на ответника по иска. В този смисъл недопустимо е с частна жалба да се „дописва“ предмета на първоинстанционното дело, вече индивидуализиран с исковата молба. Процесуалният ред, по който засегнатият гражданин или юридическо лице може да търси обезщетение за причинени му имуществени и/или неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е уреден в Глава единадесета „Производства за обезщетения“ на АПК. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди – административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, от ал. 1 до ал. 4 АПК, законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: 1. след отмяна на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК; 2. при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2 АПК; 3. при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК; 4. при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204, ал. 4 АПК. Това означава, че основание за недопустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204 АПК, е когато административният акт, от чиято незаконосъобразност се претендира обезвредата, не е отменен – чл. 204, ал. 1 АПК. Настоящият случай е именно такъв, доколкото ищецът, той и частен жалбоподател не твърди, нито представя доказателства за отмяната по надлежния ред на Заповед № 330/22.01.2023 г. за прилагане ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, издадена от Б. К., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР. След като отмяната на административния акт, от който се претендира обезщетение за вреди, е процесуална предпоставка за допустимост на иск по ЗОДОВ и при съобразяване на данните по първоинстанционното дело, правилно административният съд е приел, че тази предпоставка не е изпълнена. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия състав на първоинстанционния съд, обусловили решаващия му извод за недопустимост на предявените от Т. искови претенции за обезщтетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от АУАН, серия GA, № 822154/22.01.2023 г., издаден от М. Т., мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което не следва да ги повтаря и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложените съображения, Административен съд – София-град правилно е прекратил образуваното пред него дело без да разгледа исковата молба на Т. по същество на спора. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия