Определение № 96 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. К. срещу определение № 2397 от 17.10.2022г. постановено по ч.гр.д. № 2437/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9288 от 30.08.2022г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 10072/2022г. за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба. В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно. Твърди се, че ищецът е отстранил нередовностите, поискал е издаване на съдебни удостоверения, които са нужни за това, но не му е било указано, че исковата молба продължава да е нередовна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, изготвено от адв. М., се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ за задължението на съда да даде ясни и точни указания какви нередовности да отстрани; 2/ при постъпване на уточняваща молба, с която не са отстранени всички нередовности, длъжен ли е съдът изрично да укаже това обстоятелство на ищеца; 3/ при поискано от ищеца издаване на съдебно удостоверение, необходимо за отстраняване на нередовности на исковата молба и при внасяне на необходимата държавна такса за това, може ли съдът да счита, че страната не е изпълнила указанията и е бездействала. Сочи се и очевидна неправилност на обжалвания акт. Препис на ответната страна не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от И. В. К. - управител на „Старият Пловдив” ООД искова молба против наследници на Ж. Д. - Ц., М. и К. Д. и против Община Пловдив за установяване, че имуществото, останало след смъртта на Ж. Д. е наследено от наследниците й или от Община Пловдив, ако няма законни наследници; по отношение на имотите, собствеността на които е призната и придобита от ищеца, че е част от имота, който трябва да се възстанови с Решение на ПК и е отразен грешно в КК. Иска се признаване права на дружеството по давностно владение или на ищеца като физическо лице. Изложени са фактически обстоятелства, че ищецът, като управител на дружеството, купил реституиран по ЗСПЗЗ имот, от лица, чийто пълномощник е бил; така придобил имот в [населено място] на [улица]; полагал грижи за останалите в този имот наследници, но очакванията му, че ще получи имуществото им останали излъгани; реституцията по подаваните от него молби не се осъществила; ищецът заявил за възстановяване и земеделски земи, които попадат в различни квартали и следвало да се определят прилежащи площи към сградите в имотите на сестрите Ж. и Е. Д.. С разпореждане от 12.07.2022г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал редица указания на ищеца: 1/ да посочи дали искът се предявява от дружество или от физическото лице; 2/ да посочи имена и адреси на ответниците; 3/ да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права; 4/ да индивидуализира имотите, предмет на иска; 5/ да посочи цена на исковете; 6/ да представи данъчна оценка на имотите; 7/да представи скица на имотите; 8/ да внесе държавна такса 1% върху цената на всеки иск; 9/ да формулира ясно искането към съда; 10/ след отстраняване на горното да впише исковата молба. С молба от 02.08.2022г. ищецът е заявил уточнения по деветте точки на указанията: че искът е предявен от него като физическо лице; че не може да посочи имената и адресите на ответниците, но иска съдебно удостоверение, за да се снабди с удостоверение за наследници на Ж. М. Д.; че правата му произтичат от давностно владение, започнало през 2003г. въз основа на пълномощно от К. Д. и обещание, че след смъртта й ще получи нейното имущество; че може да посочи актуални данни само за един от имотите - посочен е идентификатор на жилищна сграда; поискал е издаване на съдебни удостоверения за имотите, декларирани от К. Д., удостоверение за преписките по възстановяване собствеността на наследници на Ж. Д., Е. Д. и К. Д., за отчуждителните преписки на името на същите; заявил е, че не може да посочи цена на иска, а иска удостоверение за данъчни оценки на имотите; същото е заявено и за скиците на имотите; представена е внесена държавна такса 25 лв. Поискано е продължаване на срока. Съдът с разпореждане от 03.08.2022г. е продължил срока с три седмици, считано от изтичането на първоначалния на 02.08.2022г. Указал е на ищеца да представи в тридневен срок проекти за исканите съдебни удостоверения. Такива проекти са представени на 10.08.2022г. и са били подписани от съдията на 30.08.2022г., но същия ден разпореждането за издаването им е отменено. С определение от 30.08.2022г. исковата молба е върната поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите. Пловдивски окръжен съд е потвърдил преграждащия акт. Описал е извършените от районния съд действия и е посочил, че връщането е правилно. Исковата молба е останала неясна - срещу кого, за какви имуществени права и какъв конкретно иск се предявява; не е посочена и цена на иска. При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение не намира основания за допускане на касационно обжалване. Дадените на ищеца указания за отстраняване нередовностите на исковата молба са достатъчно ясни и конкретни, с оглед на което липсва отклонение от посочената практика на ВКС по първия правен въпрос. Вторият въпрос - дали при постъпване на уточняваща молба, с която не са отстранени всички нередовности, съдът следва изрично да укаже това на ищеца, не е определящ за изхода на спора. В случая и за самия ищец е било ясно, че с молбата от 02.08.2022г. не отстранява посочените от съда недостатъци - той е поискал снабдяване с редица удостоверения, посредством, които да уточни кои са ответниците, кои са спорните имоти, а това са все индивидуализиращи белези на спорното право. Затова не е било нужно съдът да му дава нови разяснения. Третият въпрос касае значението на обстоятелството, че ищецът е поискал издаване на съдебни удостоверения, необходими за отстраняване на нередовности на исковата молба, но съдът не ги е издал и е счел, че указанията му не са изпълнени. Въпросът принципно има отношение към хипотези, подобни на настоящата, но в конкретния случай не е обуславящ за изхода на производството и не може да предизвика достъп до касационен контрол. Предявената от И. К. искова молба е до такава степен неясна по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска (чл. 127, ал.1, т.4 ГПК) и по отношение на отправеното към съда искане (чл. 127, ал.1, т.5 ГПК), че снабдяването на ищеца със съдебните удостоверения е безполезно. То не би могло да спомогне за изясняване какво твърди ищеца, нито каква конкретна защита от съда претендира. Вероятно затова първоинстанционният съд е отменил първоначалното си разпореждане за издаване на съдебните удостоверения и е предприел връщане на исковата молба. Обжалваният акт на Пловдивски окръжен съд не страда от очевидна неправилност. Законът не е приложен превратно, не са нарушени основополагащи правни принципи, изложените мотиви, макар и немногословни, са логични. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.