Решение № 8458 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2018 г.

Решение № 8458 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и от Е. Д. П., подадена чрез упълномощен адвокат срещу решение № 535/05.01.2018 г. по административно дело № 631/2017 г. на Административен съд В. Т.. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р- 04000416006990-091-001/10.05.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 217/26.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП относно определен данък за 2012 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 589,97 лева със съответните лихви и за годишни изравнителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: за ДОО в размер на 1 141,38 лева и лихви - 467,06 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 445,85 лева и лихви - 182,45 лева и за 3О в размер на 713,37 лева и лихви - 291,93 лева. Е. Д. П., гр. Л., оспорва решението в отхвърлителната му част за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 22 367,69 лева и съответните лихви за забава. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяна в тази част и присъждане на разноски. Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, предвид което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, потвърден с решение на ДД"ОДОП"-В. Т.. Н. Е. Д. Петрова допълнително са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 25 957,55 лева и лихви в размер на 10 622,48 лева и определени за 2012 г. вноски за самоосигуряващите се лица по КСО и ЗЗО, а именно за ДОО в размер на 1 141,38 лева и лихви 467,06 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 445,85 лева и лихви - 182,45 лева и за ЗО в размер на 713,37 лева и лихви 291,93 лева. Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани несъответствия между установени разходи и декларирани приходи. Съдът като е обсъдил доказателствата по делото и изложените доводи и възражения е счел, за доказано върнати средства в размер на 38 500 лв. от С. С. и е намерил, че същите следва да се включат при изчисляване началното салдо към 01.01.2011 г. По повод останалите твърдени като получени суми, съдът е обсъдил подробно всяка една по отделно и е счел, че не са доказани от лицето като налични към началното на ревизирания период, поради което не могат дадат отражение при формиране началното салдо на РЛ. Като е преизчислил данъчната основа, е определил задължение за внасяне в размер на 22 367,69 лева и съответната лихви за забава и е отменил за горницата над тази сума до пълния установен размер от 25 957,55 лева, а именно за 3 589,97 лева със съответните лихви. Съдът е отменил РА и касателно частта, с която на РЛ са определени задължения за здравноосигурителни вноски за процесния период. Отмяната е мотивирал с факта на недоказване от приходните органи, че определеният доход с недоказан произход (установеният недостиг от превишение на разходите над доходите) на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и чл. 123, ал. 1 от ДОПК, е в резултат на трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Поради което е счел така определените задължения за ЗОВ в едно с прилежащите лихви за незаконосъобразни. Решението е правилно. Спорът се концентрира в определеното от органите по приходите начално салдо към 01.01.2012 г. и твърдените като получени суми от различни лица в размер до 295 000 лв. Законосъобразно за процесния данъчен период, от страна на органа по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно несъответствия между установени разходи и декларирани приходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът подробно е обсъдил всяка една твърдяна като получена сума от всяко едно от лицата сочени от Петрова. Същият е мотивирал отказа да включи сумите (с изключение на тези в размер от 38 500 лв., върнати на РЛ от С. С.) с липсата на доказателства сочещи на разполагаемост със средства, с липсата на доказателства за предаването им на РЛ или с невъзможността средствата да са налични при РЛ към началното на ревизирания данъчен период. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия състав в тази му част, предвид което същите не следва да бъдат преповтаряни. Горните изводи на решаващият състав не се разколебават и от заключенията по съдебно-графическа и съдебно-икономическа експертизи. Вещото лице по последната дава заключение как биха се променили задълженията на РА при уважаване на възраженията на Петрова. А експертът-графолог посочва, че част от подписите са положени от лицата сочени като предали сумите. Горното правилно е обсъдено от съда, при цялостен анализ на периодите, сочени като такива на получаване на сумите и характера на отношенията между РЛ и лицата сочени като предали сумите. Неоснователни са възраженията да касатора данъчен директор по повод получените средства от Стефанов, съобразени от решаващия състав. На 07.01.2011 г. от Е. П. са предоставени в заем 56 000 лева на Стефанов, за което е подписан запис на заповед за тази сума с падеж 07.01.2013 г. Видно от съставени разписки сумата е върната от Стефанов в брой на части през 2011 г. и 2012 г. През 2011 г. Стефанов е върнал общо 38 500 лева. Съдът правилно е намерил за необосновано невключването на горните средства към началното салдо с мотива, че парите са върнати през предходен период, за който има издаден РА. От представените документи се доказва връщането на средствата в размер на 38 500 лв. през 2011 г., същите не са оспорени от ответната страна, поради което горната сума правилно е взета предвид при изчисляване паричния поток на РЛ с включването им към началното салдо. Съдът е намерил, че началното салдо на жалбоподателката към 01.01.2012 г., възлиза на 56 381,55 лева /приетото от ревизията начално салдо от 17 881,55 лева и върнатите от С. С. средства през 2011 г. съгласно представените разписки общо в размер на 38 500 лева/, разходите и приходите на Петрова са така установените от ревизиращите /35 456,82 лв. - доходи и 300 170,09 лв. - разходи/ и налични по банкови сметки 15 345,11 лв. на ревизираното лице. Предвид горните установености съдът е стигнал до правилния извод, че е налице превишение на разходи над приходите в размер на 223 676,83 лв., представляващо недекларирани доходи. Посочил е, че общата годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ възлиза на 240 935, 65 лева, на която съответства данък от 24 093, 57 лева. След приспадане на внесения данък в размер на 1 725, 88 лева за довнасяне остава данък в размер на 22 367, 69 лева. За да приеме, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ възлиза на 240 935, 65 лева съдът е споделил подхода на приходната администрация и е прибавил към установените от него недекларирани доходи в размер от 223 676,83 лева и доходите от трудови правоотношения в размер на 10 976,82 лева, и тези от наем в размер на 6 980 лева, след което е приспаднал внесения вече данък в размер на 1 725,88 лева и е определил остатък за довнасяне в размер на 22 367,69 лева. Правилно е постановена отмяната на РА за горницата над така посочената сума, а именно отмяна на определен данък за 2012 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 589,97 лева със съответните лихви. Настоящата инстанция намира мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, за правилни в тази обжалвана част, поради което счита касационната жалба на ревизираното лице за неоснователна. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По отношение на определените задължителни осигурителни вноски за 2012 г., настоящата инстанция намира за правилен крайния извод на съда за недължимост на определените ЗОВ. Фактът на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото в случая не е установено този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса, като доходите с недоказан произход по РА, които са възприети и от съда по т. 1 от настоящото решение, не произтичат от някоя от дейностите по чл. 4 от КСО, както не се твърди и от ревизиращите органи, предвид което, правилно ревизионният акт е бил отменен в частта за задължителните осигурителните вноски за 2012 г., ведно с прилежащите лихви и решението следва да бъде оставено в сила в тази обжалвана част. Предвид изхода на спора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 107 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Н. Е. Д. Петрова се следват разноски в размер на 314 лева. По компенсация, Е. Д. П. следва да заплати разноски на Дирекция "ОДОП"-В. Търново в размер на 793 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение