Определение № 4829 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2024 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по искане на „Топлофикация София“ ЕАД за определяне на компетентен съд, който да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Н. А. за дължими суми за доставена топлоенергия и дялово разпределение за имот в [населено място] и лихви за забава върху главниците за посочени в заявлението в периоди, по което е образувано ч. гр. д. № 42 998/2024 г. по описа на Софийски районен съд. След като извършил справка за настоящия и постоянния адрес на длъжника, видно от която тези адреси съвпадат и се намират в [населено място], районният съд указал на заявителя да подаде искане по чл. 123 ГПК до ВКС, който да определи компетентния да се произнесе по заявлението съд. С определение № 30727 от 30.07.2024 г. по ч. гр. д. № 42 998/2024 г. по описа на Софийски районен съд производството по делото е прекратено, като е изпратено на ВКС по искането за определяне на компетентен съд по реда на чл.123 ГПК. Видно от мотивите към определението, районният съд приел, че съгласно чл. 9, ал. 3 ЗСВ (нова- ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Посочил е, че към момента на образуване на делото принципът в чл. 9, ал. 3 ЗСВ не се изпълнява, тъй като фактически не бил изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение, а това създавало трудности за определяне на компетентния съд, тъй като съгласно на чл. 411, ал. 1 ГПК (ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.), която не била отменена и била действаща, заявлението се разглеждало от съда, определен от тази система. Делата не се разпределяли централизирано съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 3 ЗСВ, като образуваните след 1.07.2024 г. дела продължавали да се разпределят по отменения закон, а не по действащия. По тези съображения съдебният състав достигнал до извод, че заповедните дела се разпределят на съд, който не е компетентен по смисъла на закона, и счел, че единственият процесуален инструмент на заявителя е да поиска определяне на компетентен съд от ВКС по реда на чл. 123 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира искането, с което е сезиран, за неоснователно. С правомощие да посочи компетентния да разгледа делото съд ВКС разполага само, когато по правилата на Глава XII ГПК тази компетентност не може да бъде определена. Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК (ДВ, бр.11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 ЗСВ, който регламентира общото за заповедното производство правило за централизирано разпределение на делата на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение, с изключение на делата, образувани по заявление по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, които се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изр.1 ГПК. В настоящия случай делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по отношение на него е приложим общият ред за централизирано разпределение, уреден със ЗИДГПК (ДВ, бр.11 от 2023 г.), който съгласно § 25 е в сила от 1.07.2024 година. С §2 от ЗИДГПК (обн. ДВ, бр.67 от 9.08.2024 г.) нормата на § 25 ПЗР на ЗИДГПК е изменена, като е продължен периодът между неговото обнародване и влизането му в сила, съответно от 1 юли 2024 г. на 1 юли 2025 година. По тази причина по отношение на местната подсъдност в заповедното производство към настоящия момент е приложима нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК в предходната й редакция – ДВ, бр. 100 от 2019 г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а ако той е потребител, компетентен е съдът, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. След като процесуалният закон съдържа изрични правила, въз основа на които да бъде определен компетентният да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съд, искането, с което ВКС е сезиран се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,