Определение № 2837 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на С. Д. Л. и М. Д. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 156 от 29.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 890 описа за 2012 г. на IV ГО на ВКС, с което е отменено решение от 25.04.2012 г. по гр.д. №3377/2011г. на Софийския апелативен съд и вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на основание чл.6 ЗОПДИППД описаното в диспозитива имущество на молителите. В молбата се сочи, че с окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „Л. и други срещу България“/жалба №75478/13 и жалба №30713/15/ Европейският съд по правата на човека е констатирал нарушение на правата на молителите по чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на решението на ВКС. В отговора си Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не е взела конкретно становище по допустимостта и основателността на молбата. Прокуратурата на Република България не е подала отговор на молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молбата е подадена в шестмесечния срок по чл.305, ал.2 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК, поради което трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение