Решение № 1458 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Таляна" против решение № 11827/07.04.2025г., постановено по адм. д. № 7105/2024 г. по описа на Административен съд София –град от тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването срещу против заповед № ПВУ-СНД-77/11.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“, в частта на заповедта по т.2 и т.3, а в останалата част оспорването е оставено без разглеждане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответната страна - изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“ не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна е установено, че със заповед № СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на НФК, издадена на основание чл.5, ал.1, ал.3 и ал.5 от Постановление № 114 от 08.06.2022г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от механизма за възстановяване и устойчивост са утвърдени условия за кандидатстване и условия за изпълнение по процедура BG-RRP-11.015 -Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“ компонент 11 „Социално включване“, инвестиция 11.16 „Развитие на културните и творческите сектори“. Наред с това е открита процедура за кандидатстване чрез подбор на предложения. В заповедта е посочено, че влиза в сила от датата на регистрация в деловодната система на Национален фонд „Култура“, но и че подлежи на оспорване пред АССГ в 14-дневен срок от съобщението и. С оспорената заповед, на основание чл.99, т.1 и т. 2, чл. 100 и чл. 102 АПК е:1. възобновено производството по утвърждаване на условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедура BG-RRP-11.015 - Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ“; 2. отменена влязлата в сила заповед № СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на НФК, квалифицирана от административния орган и съда като общ административен акт; 3. е наредено постъпилите проектни предложения за участие да не бъдат разглеждани. В т.4 и т.5 на заповедта се съдържат указания за уведомяване на всички кандидати и зантересувани страни и за публикуване на заповедта. Съдът е приел, че актът подлежи на оспорване в частта му по т.2 и т.3, а в останалата част / тоест по т.1, 4 и 5/ оспорването е недопустимо, поради което е прекратил производството в тази част. За да издаде оспорения акт, изпълнителният директор на НФК се е мотивирал, че заповедта е издадена при липса на решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура, в нарушение на члл. 27, ал.1 т.1 ЗЗРК. Освен това административният орган е счел писмо № СНД-ПВУ-34 и писмо № 100-175, съдържащи становището на Министерство на финансите (МФ) и Европейска комисия (ЕК) относно законосъобразността на процедурите, като нови обстоятелства по чл. 99, т. 2 АПК. Съдът е приел и че заповедта е издадена в изпълнение на решение по т. 5 от протокол № 7/18.06.2024г. на УС на НФК, в който е констатирано, че липсва предварително съгласуване с министъра на финансите за съответствие с приложимите правила за държавните помощи, по реда на Закона за държавните помощи и Наредба № Н-10/23.11.2018 г. за условията и реда за уведомяване на министъра на финансите преди предоставяне на нова държавна помощ. Изложени са мотиви, че не е налице основанието по т.2 на чл.99 АПК, тъй като сочените от административния орган становища на МФ и ЕК са такива по съдържанието и приложението на съществуващата нормативна уредба и не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта от 22.02.2024г., които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Въпреки това, оспорването е счетено за неоснователно в частта по т.2 и т.3 на заповедта и е отхвърлено. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Производството по чл. 99 АПК е възможно при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 99 АПК основания. Тази правна възможност законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки - чл. 99, т. 1 - 7 АПК. На първо място, заповед № СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на НФК не е нито индивидуален, нито общ административен акт, а е волеизявление – част от производство по издаване на индивидуален административен акт – чл.21, ал.5 АПК. Със заповедта не се създават права и задължения и не се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на правни субекти. След като заповедта за откриване на административно производство не е нито индивидуален, нито общ административен акт, тя не попада в обхвата на чл. 99 АПК и той е изцяло неприложим за нея. Волеизявлението на административния орган по т.1 и т.2 от оспорената пред АССГ заповед по естеството си представлява процесуален акт, с който се отменя друг процесуален акт по хода на едно административно производство. И двата акта, въпреки изцяло неотносимите към тях правни квалификации, произволно посочени от административния орган, не подлежат на самостоятелно обжалване. Това не означава, че законосъобразността на тези процесуални актове не се преценява от съда. Процесуалните актове, действия и бездействия на административните органи, независимо как са квалифицирани от тези органи, се преценяват от съда при съдебния контрол на крайния акт, с който приключва административното производство. Крайният акт, с който приключва административното производство, в случая е този за неговото прекратяване, а именно – волеизявлението по т.3 от оспорената заповед да не се разглеждат постъпилите заявления за финансиране. Обаче доводите на жалбоподателя, свързани именно с прекратяване на административното производство, изобщо не са обсъдени от съда, поради което решението е постановено и при липса на мотиви относно съществената част от спора. Макар да се е позовал изцяло неправилно на реда за възобновяване на производства по издаване на индивидуални административни актове, административният орган всъщност е прекратил висящо административно производство, отказвайки да разгледа по същество отправените заявки за финансиране, една от които е подадена от касационния жалбоподател Сдружение „Таляна“. Причината за това е, че органът е счел за опорочена самата заповед, с която е сложено началото на производството. По оспорването на прекратяването на административното производство съдът не е разграничил, че е следвало да разгледа спора по реда на глава 10, раздел 4 от АПК и в неговите рамки преюдициално да прецени и актовете по движение на производството, свързани с издаването и с отмяната на заповедта, с която това производство е започнало. Само по този начин съдът би могъл да даде адекватна съдебна защита на страна в административното производство, която е искала да участва в него и по искането и да се издаде административен акт. Що се отнася до т.4 и т.5 от оспорената заповед, очевидно оспорването не ги касае. Ако е имал съмнения за това, преди да се произнесе с диспозитив за оставянето на оспорването в тази част без разглеждане, съдът е следвало да остави жалбата без движение и да изиска уточнение. Спорът подлежи на разглеждане от едноличен състав на Административен съд София-град по реда на глава 10, раздел ІV АПК. По изложените съображения решението, като недопустимо, следва да бъде изцяло обезсилено, а делото върнато на друг едноличен състав за произнасяне, при съобразяване правната същност на оспорената заповед. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът при новото разглеждане следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение