Определение № 8685 от 17.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 във вр. с чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ“, чрез адв. Велов, срещу Определение № 3584/05.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1050/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение по ОВОС №1 – 1/2024 на директора на РИОСВ – Пазарджик, с което е одобрен проект „Разширяване на промишлената площ на „Асарел-Медет” АД и осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) „Комплексен проект за развитие на „Асарел-Медет“ АД до 2040 г. С частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. На първо място се твърди, че с Решение по ОВОС №1 – 1/2024 са одобрени вече извършени дейности по реализация на ОВОС от 2012 г., поради което е недопустимо да бъде допускано предварително изпълнение на посочения административен акт. Изложени са подробни аргументи за противоречие на съдебния акт с материалния закон и за необоснованост на формираните правни изводи. Иска се отмяна на определението и на допуснатото предварително изпълнение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната - директор на РИОСВ – Пазарджик, не изразява становище. Ответникът по частната жалба и заинтересована страна /в първоинстанционното производство/ - „Асарел-Медет” АД, чрез адв. Митрев, изразява подробно мотивирано писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалби на Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО, Сдружение "Асоциация на парковете в България" и „Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ“ срещу Решение по ОВОС №1 – 1/2024 на директора на РИОСВ – Пазарджик, с което е одобрен проект „Разширяване на промишлената площ на „Асарел-Медет” АД и осъществяването на ИП „Комплексен проект за развитие на „Асарел-Медет“ АД до 2040 г. По искане на заинтересованата страна - „Асарел-Медет“ АД, с правно основание чл. 167, ал. 1 АПК, с обжалваното определение е допуснато предварително изпълнение на обжалвания административен акт. От фактическа страна съдът е съобразил, че „Асарел-Медет“ АД е концесионер по договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди - чрез добив от находище „Асарел“, гр. Панагюрище, сключен на 23.12.1998г., изменен и допълнен с последващи споразумения, със срок 41 години - до 07.07.2040 г. По силата на посочения договор на дружеството са вменени множество задължения във връзка с реализацията на добива на подземни богатства, свързана с високи изисквания по повод спазване на екологичното, финансовото, трудовото законодателство и всички други относими правни норми. Дейността на „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“ АД по естеството си представлява сложен технологичен комплекс от взаимосвързани звена, функционирането на които е в пряка зависимост от изпълнението на оспорения административен акт. В тази връзка е формиран извод, че неизпълнението на която и да е посочените дейности ще доведе до засягане на особено важни негови интереси, вкл. санкционирането му под една или друга форма, нанасяне на значителни и трудно поправими вреди в производствен, финансов и социален аспект. Преустановяване на работния процес в което и да е от тях ще рефлектира върху всички останали и като естествен резултат ще създаде значителни рискове за живота и здравето на работещите в предприятието, но и на населението в района на рудника. Съдът е формирал извод, че е технологично невъзможно производствената дейност на предприятието да продължи без използване на допълнителните площи, предмет на оспореното решение. Невъзможността за осигуряване площи за минни отпадъци и реализирането на съвременни технологии ще възпрепятства възможността за добив и преработката на руди с намалено съдържание на полезен компонент и същите ще се генерират като минен отпадък, което несъмнено ще доведе до загуби от недобит метал - както за дружеството, така и за държавния бюджет. Според съда, спирането на производствената дейност на дружеството като резултат от несвоевременното приобщаване на допълнителните площи към хвостохранилището и реализирането на комплексния проект за развитие ще доведе до нарушаване на сериозен социален интерес. Формиран е извод, че от закъснението на изпълнението на акта ще бъдат накърнени особено важни интереси, което обуславя допускане на предварителното му изпълнение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалвания съдебен акт. С процесното Решение по ОВОС №1 – 1/2024 на директора на РИОСВ – Пазарджик е одобрен проект „Разширяване на промишлената площ на „Асарел-Медет” АД и осъществяването на ИП „Комплексен проект за развитие на „Асарел-Медет“ АД до 2040 г. Действително, в изпълнение на методически указания на МОСВ от 15.11.2021 г. с решението е извършена постфактум оценка (posteriori assessment) на вече извършени дейности въз основа на Решение № 7-3/04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Крайният срок, предвиден за осъществяването на оценяваните проект и инвестиционна програма (до 2040 г.), а и подробно отразените в решението дейности, чието изпълнение предстои в посочения срок, обаче обуславят извод, че не е налице окончателно изпълнение на същите към датата на издаване на административния акт. Същевременно, по делото, а и с частната жалба, не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на посоченото твърдение. Поради това и в съответствие с чл. 167 АПК адресатът на акта е упражнил процесуалното си право да иска допускане не предварителното му изпълнение, а съдът е постановил допустим съдебен акт. Административният съд е обсъдил приетите по делото доказателства, относими към направеното искане по чл. 167 АПК, въз основа на които е формирал подробно мотивирани, съответстващи на материалния закон и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят (арг. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК). Неоснователно частният жалбоподател твърди, че необходимостта от предварително изпълнение в случая е обоснована със собствени бездействия или незаконосъобразни действия на концесионера. Искането по чл. 167 АПК е обосновано със следните аргументи: необходимост, свързана с осигуряване живота и здравето на гражданите; защита на особено важни държавни и обществени интереси; поради опасност, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна и трудно поправима вреда; за защита на особено важни интереси на „АСАРЕЛ- МЕДЕТ" АД. Административният съд подробно е обсъдил същите и въз основа на представените с искането доказателства е формирал извод, че посочените основания са налице и обуславят необходимостта от предварително изпълнение на акта. Както в процесното искане, така и в обжалваното определение липсва позоваване и обсъждане на вече изпълнени дейности. Същевременно, доводите за незаконосъобразни действия и бездействия на концесионера, свързани с оценяваните проект и ИП, касаят материалната законосъобразност на административния акт и не са относими за преценката за наличие на основания за допускане на предварителното му изпълнение. Не може да бъде споделено възражението на частния жалбоподател, че за да допусне предварително изпълнение на акта, съдът се е позовал на неактуални и неотносими към спора доказателства, които не доказват наличието на особено важен интерес на дружеството. В подкрепа на твърдението си за наличие на основанията по чл. 60 АПК във вр. с чл. 167 АПК „АСАРЕЛ- МЕДЕТ" АД е представило писмени доказателства - Писмо изх. № РД-17-458-(1)/24.07.2025 г. от директора на РИОСВ – Пазарджик, Становище изх. № 0XVII-8/21.02.2022 г. и Допълнително становище изх. № 0XVII-147/28.02.2022 г. от проф. д-р инж. И. К., ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски". Видно от Становище изх. № 0XVII-8/21.02.2022 г., по искане на директора на РИОСВ Пазарджик, проф. К. е изразил становище във връзка с предприемане на необходимите мерки и действия по отношение на бъдещата дейност на „Асарел - Медет" АД, а не само относно вече предприети и изпълнени от дружеството дейности, както неоснователно се твърди в жалбата. Съгласно посоченото становище, невъзможно е да се извършва добив в рудник Асарел като бъдат изключени неусвоените 362,690 дка от общо 730,018 дка, предмет на разширението, описани в Решение по ОВОС № 7 - 3/2012 г. Посочено е, че същото би довело до преустановяване на минните работи в площта, предвидена за разширение на рудник „Асарел", до повишен риск от нарушаване на устойчивостта на работните и неработни бордове на рудника. Това ще увеличи риска от възникване на свлачищно - деформационни процеси, които след като се активизират са практически неуправляеми и представляват огромен риск за живота и здравето на работещите в рудника, както и ще доведат до неконтролирано увеличаване на нарушените терени и в този смисъл вероятността да се нарушат повече от разрешените площи е голяма. Аналогично, според изразеното от проф. К. становище, е невъзможно функционирането на хвостохранилище "Люляковица", Западно насипище и Окисно насипище, без да бъдат засегнати неусвоените площи, предмет на разширението. Следователно, посоченото доказателствено средство, в частта, на която се е позовал съдът е относимо изцяло към предстоящите за изпълнение дейности, предмет на оценка по процесното решение, като съдът не е разглеждал становището, относимо към вече изпълнените дейности. Изцяло недоказано е твърдението на частния жалбоподател, чиято е доказателствената тежест, за неактуалност на обсъжданите писмени доказателства. Не са ангажирани каквито и да е доказателства, опровергаващи данните и изводите, изложени от ректора на ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски", касаещи неусвоените площи и дейностите, предстоящи за изпълнение, както и че същите не са актуални към датата на подаване на искането по чл. 167 АПК. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че дружеството е доказало необходимостта да бъде допуснато предварително изпълнение на процесния административен акт. Налице са основанията по чл. 60, ал. 1 АПК във вр. с чл. 167 АПК. От представените в първоинстанционното производство доказателства е установено, че неусвояването на допълнителните площи прави невъзможно функционирането на основните звена и представлява сериозна заплаха за живота и здравето на гражданите. Съгласно Становище изх. № 0XVII-8/21.02.2022 г., налице е опасност от възникване на свлачищно - деформационни процеси, които след като се активизират са практически неуправляеми и представляват огромен риск за живота и здравето на работещите в рудника, ще доведат до компрометиране на водоотливната система на рудник „Асарел", което ще наводни котлована на рудника и ще създаде реална опасност от екологична катастрофа в района. Установено е, че изграждането и експлоатацията на хвостохранилището е поетапно и всяко преустановяване на дейности по надграждането на съоръжението ще доведе до невъзможност да се гарантира на първо място безопасността на съоръжението и непрекъсната работа на комплекса. Както правилно е приел административният съд, предварителното изпълнение на акта е необходимо, тъй като от закъснението на изпълнението му може да последва значителна или трудно поправима вреда за дружеството – концесионер. Съгласно посоченото становище на проф. К., основните звена на комплекса /Рудник „Асарел", Обогатителна фабрика, хвостохранилище "Люляковица" и Западно насипище/ са технологично и ситуационно свързани, като компрометирането на работата на едно от съоръженията и невъзможността за разширението им, биха довели до спиране на работа на рудник Асарел, обогатителната фабрика, а от там и на цялата компания. Забавянето на реализацията на заложените инвестиционни дейности, ще компрометира продължаването на дейността на дружеството и като последица ще доведе до обективна невъзможност за пълното усвояване на подземните богатства в находището, респ. до накърняване икономическите и социалните му интереси, а от там и до накърняване на държавните и общински финансови интереси – поради евентуалното невнасяне на уговореното концесионно възнаграждение, на дължимите местни данъци и такси. Правилно е прието от административния съд, че защитата на особено важни интереси на „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“ АД, свързани с допускане на предварително изпълнение на процесния административен акт, е във взаимовръзка и с възможността дружеството да продължи да осъществява своята дейност по начин, по който не се застрашава здравето и живота на работниците и служителите, на жителите на околните населени места и в съответствие с нормативно предвидените екологични изисквания, както и тези за безопасни условия на труд. Несподелими са доводите на частния жалбоподател за противоречие на обжалвания съдебен акт с „екологичните принципи“ и за възможност предварителното изпълнение да доведе до увеличаване на риска от екологични и здравни проблеми. На първо място, посочените възражения са общи, бланкетни и неподкрепени с доказателства и/или конкретни данни. На второ място, от представените по делото доказателства, неоспорени от частния жалбоподател, може да се направи обоснован извод, че неусвояването на предвидените в оценявания проект допълнителни площи може да доведе до сериозни екологични проблеми и да застраши живота и здравето на гражданите. По-конкретно: крие риск от свлачищни процеси, които ще доведат до компрометиране на водоотливната система на рудник „Асарел" и ще създаде реална опасност от екологична катастрофа в района. Допълнителните площи за хвостохранилището са необходими за осигуряване физическата устойчивост на намивната стена, за осигуряване на водно огледало, което да играе ролята на филтър пред фините прахови частици, както и за да осигури нужния капацитет за безопасно депониране на минния отпадък. Неусвояването на новите площи поставя под риск околната среда за потенциално залпово изпускане води с много по - високо рН от нормалното за района. По гореизложените съображения обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,