Определение № 12961 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10898/2024 г.

ВАСТрето отделение02.12.2024 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 20138/16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9296/2024г. по описа на Административен съд – София град. ВРАЩА делото на Административен съд- София град за изпращането му по подсъдност на компетентния съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ СПЕКТЪР М.Н.“ ЕООД, ЕИК 130381280 със седалище и адрес на управление в гр.София, [жк], [адрес], представлявано от управителя М. Н. М. чрез адв.И. Кишкова от САК против определение № 20138/16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9296/2024 г. по описа на Административен съд- София град. С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по предявена от дружеството искова молба на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Столична община за сумата от 40 085,86 лева, представляваща размера на дължимия данък върху добавената стойност при прехвърляне на отчужден недвижим имот със Заповед № СОА19-РД40-76/16.05.2019 година на Кмета на Столична община, изменена с Решение № 686/09.02.2021 година, постановено по адм.д. № 6812/2019 година по описа на Административен съд – София-град. Претендира и сумата от 5 389,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 085,86 лева за периода от 09.02.2021 година до 07.06.2022 година. Изложени са доводи за наличие на правен интерес от направеното оспорване, като се твърди че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски по представен списък. Ответникът- Столична община ,чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че оспореното определение е правилно и законосъобразно, съобразено с установената фактическа обстановка и с приложимата нормативна уредба. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Определението е постановено след постановяване на решение N 9550 от 21.08.2024г. по адм.д.N 9483/ 2023г. на Върховен административен съд, състав на трето отд., с което е обезсилено решение N4364 от 30.06.2023г. по адм.д. N 2701/2023г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при дадени указания по тълкуване и спазване на закона. При спазване на указанията и след оставяне на исковата молба без движение с дадени конкретни указания, решаващият състав е достигнал до извода, че след уточненията от страна на ищеца с молба от 15.10.2024г. се установява, че се претендира дължимият върху присъденото обезщетение данък добавена стойност, който е начислен и платен при изплащането му и е приел, че искът е недопустим, тъй като не може да бъде квалифициран като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Определението е валидно, допустимо и правилно. С Решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град, по жалба на дружеството ищец и касационен жалбоподател, е изменена, като вместо обезщетение в размер на 122 471,04 лв. за отчуждения ПИ, собственост на дружеството, е определено такова в общ размер на 605 040,36 лв. Правоотношението по повод на заповедта за отчуждаване на имота е административно, тъй като с властнически акт на публичен орган се отчуждава частна собственост и се определя обезщетение. Това административно правоотношение, обаче, е приключило с влизане в сила на съдебното решение, с което обезщетението е определено окончателно като размер. Във връзка с полученото на 15.04.2021 г. плащане на определеното обезщетение в размер на 605 040,36 лв. (копие на преводно нареждане за плащане на л. 24 от гр. д. № 5947/2022 г. по описа на Софийски градски съд), на 20.04.2021 г. ищцовото дружество издало две фактури – Фактура № 0000000711/20.04.2021 г. на обща стойност 404 611,07 лв. за освободена от ДДС доставка, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС и Фактура № 0000000712/20.04.2021 г. на обща стойност 200 429,29 лв. (с включено ДДС) и посочено основание "авансово плащане за земя и съоръжения" (л. 25 и л. 26, пак там). С писмо, изх. № 004/25.06.2021 г. (л. 27, пак там) "Спектър М. Н. " ЕООД уведомило Столична община, че счита процедурата по отчуждаване за незавършена, тъй като Общината не е изплатила на дружеството дължима сума в размер на 40 085,86 лв., представляваща ДДС, който се дължи за земята, без прилежащите към нея сгради, и за подобренията в имота. Посочило, че писмото следва да се счита за покана за плащане на тази сума. С писмо-отговор, изх. № СОА21-ТД26-7533-1/05.08.2021 г. на директора на дирекция "Финанси" при Столична община и на главния счетоводител на Общината (л. 28, пак там), управителят на ищцовото дружество е уведомен, че Столична община не дължи допълнителни суми върху вече заплатеното обезщетение от 605 040,36 лева. През март 2022 г. ищцовото дружество издало Фактура № 0000000795/22.03.2022 г. (л. 34, пак там) на обща стойност 40 085,86 лв. (с включено ДДС), която изпратило, в оригинал, на кмета на Столична община с писмо, вх. рег. № СОА22-ТД26-4200 от 28.03.2022 г. (л. 35, пак там). С това писмо отправило покана за плащане по фактурата. Обосновало се, че както органът по приходите, така и Административният съд София-град със свое Определение № 6093/18.08.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. са категорични, че Столична община дължи ДДС върху земята (без частта, прилежаща към отчуждените сгради) и върху други отчуждени подобрения. В отговор, зам.-кметът на Столична община, с писмо, изх. № СОА-22-ТД26-4200-1 от 07.04.2022 г. (л. 36, пак там) се позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. С Определение № 6093/18.08.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на Административния съд София-град (л. 29, пак там) е оставена без разглеждане молба от 17.08.2021 г., подадена от "Спектър М. Н. " ЕООД, за тълкуване на Решение № 686/09.02.2021 г., постановено по същото дело. В това определение е прието, че определеното с Решение № 686/09.02.2021 г. обезщетение в размер на 605 040,36 лв. е сума, за която съдът не сочи, че включва и начислено ДДС, "/т. е. това е сума без начислено върху нея ДДС/. " Спорът между страните е по въпроса - дължи ли общината сума над определената със съдебното решение и вече изплатена на собственика на отчуждения имот, която представлява начислен и внесен от ищеца данък добавена стойност върху частта на обезщетението, касаеща част от отчуждените активи на дружеството. Тоест, от твърденията на ищеца и възраженията на ответника, следва, че ищецът, като данъчнозадължено лице по ЗДДС е изпълнил задължението си по ЗДДС, да начисли и внесе в бюджета ДДС върху сумата на обезщетението за отчуждената незастроена част от поземления имот, но не е получил плащане за начисления данък от Столична община, която придобива имота, тъй като последната възразява по дължимостта му. Този спор между страните, не може да се разреши по реда на чл. 1 ЗОДОВ. При липсата на друг ред, евентуално приложимият за разрешаването му, би бил предявяването на иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Правилно, в съответствие с мотивите на решение N 9550 от 21.08.2024г. по адм.д.N 9483/ 2023г. на Върховен административен съд, състав на трето отд., първоинстанционният съд е приел, че в случая е неприложимо производство по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претенциите за недовършена процедура по отчуждаването и тази за изплащане на дължимия се върху присъденото обезщетение се основават на различни правни основания и подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, като на първо място липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, както и липсва незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган. При липсата на друг ред, евентуално приложимият за разрешаването на спора е предявяване на иск по чл.59 от Закона за задълженията и договорите. Противно на твърдяното в исковата молба, процедурата по отчуждаването е довършена с изплащането на обезщетението, така, както е определено със съдебното решение. Въпросът за дължимия се ДДС върху определения размер на обезщетението не е поставен в рамките на това проведено административно производство, не е направено възражение в този смисъл, не е поставена конкретна задача на ВЛ по приетата СИЕ. От там насетне правоотношението между "Спектър М. Н" ЕООД и Столична община е такова между кредитор и длъжник за парично вземане. "Спектър М. Н" ЕООД има частно парично вземане срещу Столична община, установено с решение на административния съд, което следва да се изпълни по реда на ГПК - чл. 268, т. 2 АПК вр. с чл.269, ал.2 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е посочил като основание за прекратяване на производството по делото основанието по чл.159, т.2 от АПК, тъй като от мотивите на съдебния акт става ясно, че производството по делото е прекратено, защото съдът е приел, че не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 АПК процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това, вярно, че с Определение № 6/16.03.2023 година, постановено по д. № 14/2023 година на смесен петчленен състав на Върховния административен съд на Република България и Върховния касационен съд на Република България спорът между съдилищата е разрешен, като определен за компетентен е административният съд и искът е квалифициран като такъв по ЗОДОВ, но смесеният съдебен състав на ВКС и ВАС не е могъл да има предвид допълнителните уточнения, направени от ищеца с молба след оставяне на исковата молба без движение. С молба от 15.10.2024 год., ищецът е уточнил, че претендира дължимият върху обезщетението данък върху добавената стойност, който е начислен и платен. В тази връзка и в изпълнение на указанията, дадени с мотивите на решение N 9550 от 21.08.2024г. по адм.д.N 9483/ 2023г. на Върховен административен съд, състав на трето отд., първоинстанционният съд е следвало да прецени компетентността за произнасяне по иска, след което да изпрати делото за разглеждане на компетентния съд. Тези задължителни указания не са спазени, поради което делото следва да се върне на АССГ за изпращането му по подсъдност на компетентния съд. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение на АССГ, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Административен съд- София град за изпращането му по подсъдност на компетентния съд. Предвид висящността на спора, настоящата инстанция не дължи произнасяне по претенциите за разноски. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

14