Определение № 9 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 858/2012 г.

Производството е по чл.95 ГПК. Постъпила е молба от И. И. Г. за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване определение от 19.09.2012г. по гр.д.№858/2012г. ІV г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.,, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. Пред въззивният съд от молителят е представена декларация по чл.23, ал.4 ЗПП и от нея е видно, че молителят не притежава доходи от трудова или друга стопанска дейност, нито притежава имущество,източник на доходи. Същия е подал и частна жалба срещу определение от 19.09.2012г. по гр.д.№858/2012г. ІV г.о. на ВКС за прекратяване на производството по делото, надлежно мотивирана. При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се предоставя правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба срещу постановеното от ВКС определение за прекратяване на производството по делото. С оглед разпоредбата на чл.24, т.1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на същата не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Именно такъв е настоящия случай, тъй като жалбоподателят вече има изготвена частна касационна жалба и на същата е даден ход за разглеждане от друг тричленен състав на ВКС в закрито съдебно заседание, т.е не е налице нуждата от адвокатска защита с оглед интересите на страната, а и правосъдието не изисква такава. Предвид изложените съображения, съдът