Определение № 300 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№6175/03.08.2022г., подадена от Т. И. Т. и В. И. Т., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.Й. Г. М., срещу решение №263, постановено на 04.07.2022г. от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.№318/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............по КККР, одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира на 1 етаж в сграда с идентификатор ............, разположена в ПИ с идентификатор ............., с предназначение: гараж в сграда, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – ...............и над обекта: .............., предявен от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу В. И. П., С. В. П. и И. В. П.. Касаторите поддържат, че съдът не е съобразил тяхното становище, че гаражът е построен върху кухничка и коридор в първия етаж на сградата, като те са били собственици и на кухничката и на коридора, както и че не е съобразил обстоятелството, че на първия етаж има обособено съоръжение за монтиране на водомери за консумираната вода от всички обитатели на триетажната сграда, а за да се премине към това съоръжение, входът е през процесния гараж – правото, от което те и понастоящем не са лишени. В изложението към касационната жалба се поддържа, че касаторите са собственици на целия трети етаж от триетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от тоалетната на втория етаж на къщата, югозападната маза и кухничката до нея, които са съединени и се намират в първия етаж на къщата, заедно с 1/2 ид.част от коридора на първия етаж, който двор представлява имот пл.№...........по отменения регулационен план на Велико Т., като за правото на собственост на всички обекти и сервизни помещения към делото са приложени съответните нотариални актове. Твърдят, че въззивният съд неправилно е интерпретирал решението по приложеното гр.д.№2054/1990г. на Великотърновския районен съд, потвърдено с решение от 31.07.1991г. на Великотърновския окръжен съд. Навеждат довод, че предявяването на иска по гр.д.№2054/1990г. е същинско недоразумение, тъй като се иска възстановяване правото на собственост върху идеални части от втория и първия жилищни етажи, които към предявяването на този иск не съществуват, но съдът не е обсъдил доводите им защо тези идеални части не съществуват. Считат, че съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че по молба на съсобствениците е било издадено строително разрешение №78/02.04.1979г. за преустройство на сутерена в гаражи, външно стълбище и ограда на името на В. И. Т. и Г. П. за преустройство върху 36 кв.м. в съсобственото им дворно място и въз основа на това строително разрешение преди 1990г. е било извършено строителството на две гаражни клетки. Посочват, че едната гаражна клетка е застроена върху площ, тяхна лична собственост, като фактически те са преустроили тези собствени помещения на сутерена, докато вторият гараж, който е процесният, е построен върху терен, тяхна собственост и известна част върху място, собственост на ответниците. Поради това считат, че по силата на Закона за приращенията изграждането на самостоятелен обект в процесния имот върху съсобствено дворно място води до съсобственост и на обекта. Поддържат, че при изяснена фактическа обстановка за отношенията между съделителите въззивният съд е допуснал сериозни нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което е очевидно, като тези нарушения са в резултат на неправилно обсъждане на обстоятелствата, които към деня на предявяването на иска по гр.д.№2054/1990г. въобще не са съществували в правния мир. За неправилен считат и извода на въззивния съд, че при така изяснената фактическа обстановка ответниците могат да се позовават на разпоредбите на чл. 79 ЗС и да се снабдят с нотариален акт за давностно владение. Посочват, че в случая е предявен иск за делба по чл. 34 ЗС, доколкото липсва елемент на наследяване. Навеждат също и довод, че строителството на гаража е извършено при действието на З. и не са спазени императивните разпоредби при строеж в съсобствен имот – да се строи от един от съсобствениците без съгласието на другия, изразено в нотариално заверена декларация, от което поддържат, че следва извод, че е налице съсобственост върху процесния гараж. Съделителите С. В. П. и И. В. П., участващи в производството лично и като наследници на съделителя В. И. П., починал на 30.06.2022г. след провеждане на последното открито съдебно заседание пред въззивния съд, не изразяват становище за наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по допускане. В. И. Т. и Т. И. Т. са предявили срещу С. В. П., И. В. П. и В. И. П., починал след провеждане на последното открито съдебно заседание в производството пред въззивния съд и заместен от своите наследници по закон С. В. П. и И. В. П., иск за делба на гараж в сграда, находяща се в [населено място], [улица], с твърдението, че притежават поземлен имот с идентификатор .............по КККР на [населено място] заедно с третия жилищен етаж от построената в това дворно място триетажна жилищна сграда-апартамент, заедно с 1/2 ид.част от общия вход от улицата до етажа, 1/2 ид.част от тоалетната на втория етаж, 1/2 ид.част от югозападната маза и кухничката до нея, които са съединени и се намират на първия етаж на къщата, заедно с 1/2 ид.част от коридора на първия етаж. Твърдят, че ответниците, като наследници на Г. С. П. притежават 1/4 ид.част от поземления имот, заедно с втория жилищен етаж от сградата, 1/2 ид.част от коридора на първия етаж от същата сграда и мазе, като приживе на наследодателката Г. С. се споразумели те да преустроят и променят предназначението на собствената си кухня в гаражна клетка и да отстъпят право на строеж върху част от кухнята и общия вход, върху която наследодателката на ответниците да построи нов гараж, но промяната на предназначението на кухнята в гараж и построяването на нов гараж били извършени по време на действието на З. без да се съобрази разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от този закон. Поради това считат, че построеният от наследодателката на ответниците гараж е съсобствен между съделителите и следва да бъде допуснат до делба. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителят С. В. П. оспорва така предявения иск за делба с твърдението, че по отношение на построените в имота гаражи с идентификатори .............и .............не е налице съсобственост. Поддържа, че въз основа на издадено по молба на Г. С. П. и В. И. Т. строително разрешение №78 от 1979г. е извършено преустройство на сутерена на сградата в гаражи, външно стълбище и ограда за двете страни, като на сутеренния етаж Г. С. П. е притежавала 1/2 ид.част от коридора на първия етаж и източната маза, а В. И. Т. – 1/2 ид.част от югозападната маза и кухничката до нея, заедно с 1/2 ид.част от коридора. Твърдяи, че след извършеното преустройство сутеренният етаж е разделен на две части, във всяка от които се намира гараж, коридор и изба, като ищците ползват южната половина от преустроения сутерен, а ответниците – северната. Посочва, че след извършеното преустройство ищците са предявили иск по чл. 108 ЗС като претендирали правото на собственост и владение на „кухничка и 1/2 ид.част от коридор на сутеренния етаж“, но с решение по гр.д.№2054/1990г. на Великотърновския районен съд, потвърдено с решение по гр.д.№543/1991г. на Великотърновския окръжен съд искът е отхвърлен. Отговор на исковата молба в същия смисъл е подаден и от съделителя В. И. П.. От фактическа страна по делото е установено въз основа на представените по делото писмени доказателства (н.а.№........., том .........., дело №........../1976г.; н.а.№.., том ..., дело №........../1978г.; н.а.№...., том ...., дело №........../1990г.), че В. И. Т. и Т. И. Т. са придобили правото на собственост върху 1/2 ид.част от дворно място в [населено място], на [улица], цялото от около 160кв.м., заедно с третия жилищен етаж от построената в западната част на това дворно място жилищна сграда, 1/2 ид.част от общия вход от улицата до етажа, 1/2 ид.част от тоалетната на втория етаж на къщата, югозападната маза и кухнята до нея и 1/2 ид.част от коридора на първия етаж. Установено е, че Г. С. П. през 1978г. (н.а.№..., том ..., дело №.../1978г.) е придобила правото на собственост върху 1/4 ид.част от същото дворно място, заедно с втория жилищен етаж от сградата, 1/2 ид.част от коридора на първия етаж и цялата източна маза на първия етаж от сградата, като според представено по делото удостоверение за наследници Г. П. е починала на 07.09.2011г. и оставила като наследници преживял съпруг В. И. П. и синове И. В. П. и С. В. П.. Със строително разрешение №78 от 02.04.1979г. въз основа на утвърден архитектурен проект е позволено на В. Т. и Г. П. да извършат преустройство на сутерен в гаражи, външно стълбище и ограда между дв. пл.№...и ...., като според представена по делото схема на самостоятелни обекти в сградата към настоящия момент двата гаража на първия етаж са нанесени като самостоятелни обекти с идентификатори .........и ............... По делото са изслушани показанията на св.Д. К., който е заявил че познава и двете страни по делото, че е ходил в гаражите, като единият гараж е на В. Т., а другият гараж е на В. П., които никога не са се карали относно гаражите. Съобразявайки тези данни, въззивният съд е приел, че гаражът, чиято делба се иска, представлява отделен самостоятелен обект на право на собственост, който е възникнал на основание издадено разрешение за строеж №78 от 02.04.1979г. на Г.-В. Т., въз основа на което е извършено преустройство на първия етаж от многофамилната триетажна жилищна сграда, като към настоящия момент на първия етаж от сградата са разположени два отделни самостоятелни обекта на правото на собственост, а именно – самостоятелен обект с идентификатор ............(чиято делба се иска) и самостоятелен обект с идентификатор .............., и двата с предназначение на гаражи. Посочено е, че от събраните по делото доказателства не се установява, че за осъщественото преустройство са съществували всички необходими и изискуеми съобразно приложимите материалноправни разпоредби строителни книжа освен представеното строително разрешение, но е прието, че обстоятелството дали е била спазена процедурата, свързано с довода за липса на дадено нотариално заверено съгласие за осъществяване на преустройство от останалите съсобственици (чл. 45, ал. 1 З. (отм.), не следва да служи като аргумент в подкрепа на основателността на предявената претенция за делба на процесния гараж. Според въззивния съд изследването в рамките на делбеното производство на въпроса дали е била спазена изцяло изискуемата процедура по осъществяване на преустройството е безпредметно, тъй като съгласно предвиденото в § 16, ал. 1 ЗУТ строежите, изградени преди 07.04.1987г. без необходимите строителни книжа, представляват търпими строежи и като такива не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съобразено е също така, че ползването на обособените в резултат на преустройството два отделни самостоятелни обекта на правото на собственост е било определено по общо съгласие между страните още към момента на извършването му. За правно нелогично е прието съделителите Т. И. Т. и В. И. Т. от една страна да твърдят, че притежават правото на собственост върху единия от обособените вследствие преустройството гаражи (самостоятелен обект с идентификатор ...........), а от друга, че вследствие на същото преустройство, процедурата по осъществяването на което е била правно опорочена, да поддържат, че е възникнала съсобственост между съделителите съобразно притежаваните от тях права, установени в представените по делото писмени доказателства, титули за собственост и при приложението на чл. 92 ЗС. Изложени са съображения, че приемането на този аргумент за основателен би довело до нарушаване на установения общоважим за всички клонове на правото принцип, че никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение. За неоснователни са приети доводите, че установената в чл. 69 ЗС презумпция в случая не може да намери приложение. Изложени са съображения, че за да е налице владение от страна на един и/или няколко съсобственици върху целия съсобствен имуществен обект, трябва да са налице безспорни доказателства, че лицата упражняват фактическа власт върху същия с намерението за своене на идеалните части на останалите съсобственици, като това обстоятелство следва да им бъде несъмнено известно. Взето е предвид, че от събраните по делото гласни доказателства е установено по безспорен начин, че ответниците и понастоящем упражняват фактическата власт за себе си върху процесния обект, т.е. с действията си манифестират по несъмнен начин, че считат себе си за негови единствени собственици. За пълнота на изложението е посочено, че дори да се приеме, че съделителите Т. И. Т. и В. И. Т. са притежавали идеални части от правото на собственост от процесния обект, предмет на делбата, то от показанията на разпитания свидетел се установява, че както те, така и ответниците по иска за делба са владели всеки един от самостоятелните обекти, като този, който е предмет на настоящето производство, се е владеел непрекъснато, явно и необезпокоявано от съделителите-ответници и би могло да се приеме, че същите са присъединили владението и на своя праводател Г. С. П., починала на 07.09.2011г., въз основа на универсално правоприемство. Основание за тези съображения е изведено и от исковата молба с правно основание чл. 108 ЗС, подадена от Т. И. Т. и В. И. Т. на 17.12.1990г., въз основа на която се е развило съдебно производство, срещу Г. С. П., която е упражнявала фактическата власт върху процесния недвижим имот заедно със съпруга си В. И. П., т.е. от твърденията, че към този момент Г. С. П. и В. И. П. са упражнявали фактическата власт върху тази част от етажа. Прието е, че в конкретния случай придобивната давност върху процесния обект не следва да се счита прекъсната с предявяването на исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като същата е била отхвърлена като неоснователна с влязло в сила решение. По тези съображения въззивният съд е приел, че в полза на съделителите С. В. П., И. В. П. и В. И. П. (починал след провеждане на последното открито съдебно заседание пред въззивния съд и заместен от своите наследници по закон С. В. П. и И. В. П.) е възникнало правото на собственост върху процесния недвижим имот (самостоятелен обект с иденнификатор ............) на основание осъщественото от тях и присъединено от праводателя им Г. С. П. давностно владение, като същите са го владели като собственици, а не като държатели на идеалните части на останалите съсобственици, в продължение на изискуемия от закона 10-годишен времеви период (чл. 79, ал. 1 ЗС). За неоснователни са приети възраженията за невъзможността за позоваване на изтекла придобивна давност в рамките на производство по допускане на делба. Изложени са съображения, че именно в производството по допускане на съдебна делба на разрешаване подлежат въпросите относно това кои имуществени обекти влизат в делбената маса, между кои страни и при какво съотношение на притежаваните от тях права, като няма пречка за релевирането на изтеклата придобивна давност и в рамките на това производство, като последователно в съдебната практика е утвърдено разбирането, че правен способ за това може да е не само предявяването на установителна искова претенция, но и възражението. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС (ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС) въззивният съд е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съобразено е, че в настоящия случай двата гаража са били разпределени между съсобствениците още от извършването на преустройството и всеки е упражнявал фактическата власт върху съответния самостоятелен обект явно, необезпокоявано и непрекъснато, като липсват данни за оспорване на правата след 1990г. Следва да се отбележи, че съдържащите се в изложението доводи, че въззивният съд неправилно е интерпретирал решението по гр.д.№2054/1990г. на Великотърновския районен съд, не съответстват на мотивите на обжалваното решение, в които въззивният съд е взел предвид единствено твърденията в исковата молба с правно основание чл. 108 ЗС, подадена от Т. И. Т. и В. И. Т. на 17.12.1990г., въз основа на която се е развило съдебно производство, срещу Г. С. П. и В. И. П. по гр.д.№2054/1990г., но не и диспозитива на постановеното съдебно решение. Не може да бъде споделена тезата на касаторите за очевидна неправилност на обжалваното решение по причина допуснати сериозни нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Последователно в своята практика ВКС приема, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В сътветствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Не може да бъде споделена тезата на касаторите за приложимостта на принципа на приращението, доколкото в съответствие с практиката на ВКС и установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че всяка една от групите от съсобственици (ищци и ответници) е придобила чрез давностно владение правото на собственост върху съответния гараж и съсобственост, основана на правилото на чл. 92 ЗС между всички съделители не е налице. Следва да се отбележи също така, че не се установява съдът да е отказал да събере доказателства за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства, респ. да не е обсъдил всички представени и приети доказателства в тяхната съвкупност. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение